Велмей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велмей
Велмеј
41.2981° с. ш. 20.9014° и. д.
Велмей
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина969 m
Население511 души (2002)
Пощенски код6344
Велмей в Общомедия

Велмей или Велме или Велмен (на македонска литературна норма: Велмеј) е село в община Дебърца на Северна Македония, в едноименната историко-географска област Дебърца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Долна Дебърца, на 13 километра източно от пътя Охрид - Кичево в малкото Велмейско поле в западното подножие на Илинската планина (Илинска Бигла) под върховете Килаец (1068 м) на изток и Чуки (1303 м) на север. Землището на Велмей е 39,3 квадратни километра или 10% от Дебърца – 55,3% гори и пасища, 22,4% обработваема земя и 22,3% необработваема.

Селото подобно на другите селища в Дебърца е от купен тип. Махалите му са Горни Чифлик или Църниноска махала и Долни чифлик или Славковска махала.

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Горнополско градище има останки от укрепено селище от ранното средновековие.[1] Църквата „Света Богородица Пречиста Келия“ е от XIV век.[2]

В XIX век Велмей е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В 1845 година руският славист Виктор Григорович преспива в Лешанския манастир и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

„ И така, разбрал от игумена, че в църквата на село Велми били запазени различни български писмени паметници... услужливият буюкбаши веднага изпрати за тях един от своите сеймени (прислужници)...[3] В полунощ се върна пратеникът от Велмей и доведе със себе си свещеника с торба, пълна с парчета книги. Добрият свещеник ми обясни, че това са остатъците от голямо количество ръкописи, които само преди няколко месеца още се пазели в църквата. Какво стана с тях? - попитах аз. Слагахме ги в стените на нановостроящия се храм..[4] “

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Велмей (Velméï) е посочено като село със 130 домакинства с 340 жители българи.[5] Според Васил Кънчов в 90-те години Велме има 70 къщи.[6] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Велме е населявано от 700 жители, всички българи християни.[7]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Велмей има 784 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[8] В рапорт от 1905 година главният учител Деребанов отбелязва, че селото има 150 къщи и 785 жители, българи-християни. За поминъка на Велмей той пише:

„ Около три-четвърти от това село е чифлик, а остатъка собственост на селените. Занимават се със земеделие, скотовъдство и коларство. Мнозина отиват на чужбина и се занимават с дюлгерство. Икономическото състояние на селото е добро, а селените изглеждат да са много претенциозни...[9] “

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Велмей са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 511 жители македонци.[11]

Националност Всичко
македонци 511
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Днес Велмей е най-голямото село в Дебърца, както по брой на жителите, така и по брой на домакинствата.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В центара на селото доминира високата камбанария на църквата „Свети Никола“ и сградата на здравната служба. На доминантно място в северозападния край на селото е посроена втората църква „Свети Георги“.[12] В източния крей на селото се намира училищната сграда, построена в 1919 година. Кметството е в така наречения задружен дом, построен след Втората световна война, където има и зали за обществени мероприятия. В западния край е голямата чешма Изток с 18 чучура. На тая чешма се извръшва един от осовните сватбени ритуали „Носене на вода от невестата“. В селото има водовод, изграден в 1982 година, но все пак Изтокът все още събира велмешани.

Селото има футболен клуб, наречен „Илинден“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Велмей
  • Ангеле Силянов Ставрев, български революционер от ВМОРО[13]
  • Войдан Бимбилов, български общественик
  • Илия Илоски, северномакедонски политик
  • Йоан Чутура, български църковен деец
  • Любе Търпески (р. 1947), северномакедонски финансист
  • Русе Поптодоров (1884 - ?), български революционер от ВМОРО
  • Секула Спасев Темянов, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[13][14]
  • Стаменко Здравко Наумов, български революционер от ВМОРО[15]
  • Стоян Христев Темянов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Харалампи (Ламбе) Попбилбилов (Попбимбилов) (1870 - 1957), български свещеник и революционер от ВМОРО, четник на Даме Груев и Христо Узунов,[16] македоно-одрински опълченец, носител на орден „За гражданска заслуга“[17]
  • Христо Попбилбилов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, 1 рота на 10 прилепсла дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[18]
Други
  • Зоран Ставрески (р. 1965), северномакедонски политик, по произход от Велмей
  • Ст. Стойков, български революционер от ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета и заедно с Деян Димитров се сражава край Старо Велмей на 28 септември 1903 година[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Археолошки локалитет „Горнополско Градиште“ // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-09-29. Посетен на 29 септември 2017.
  2. ↑ Поповска - Коробар, Викторија, Митре Велјаноски, Милан Ракочевиќ. Св. Богородица Пречиста - Ќелија. Скопје, Скенпоинт, 2009.
  3. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 106.
  4. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 107.
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  6. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  9. ↑ Из рапорт на главния учител Ян. Деребанов за ревизията на селските училища в Охридско и Стружко, съдържащ сведения за населението и неговия поминък, в: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 30.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  11. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-16 
  12. ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  13. ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  15. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 476-480.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 574.
  19. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 154.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Велмей&oldid=12008551“.