Велмей
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на македонски литературен език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
|
Велмей Велмеј |
|
|---|---|
 |
|
  Велмей |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 969 m |
| Население | 511 души (2002) |
| Пощенски код | 6344 |
| Велмей в Общомедия | |
Велмей или Велме или Велмен (на македонска литературна норма: Велмеј) е село в община Дебърца на Северна Македония, в едноименната историко-географска област Дебърца.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Долна Дебърца, на 13 километра източно от пътя Охрид - Кичево в малкото Велмейско поле в западното подножие на Илинската планина (Илинска Бигла) под върховете Килаец (1 068 м) на изток и Чуки (1 303 м) на север. Землището на Велмей е 39,3 квадратни километра или 10% от Дебърца – 55,3% гори и пасища, 22,4% обработваема земя и 22,3% необработваема.
Селото подобно на другите селища в Дебърца е от купен тип. Махалите му са Горни Чифлик или Църниноска махала и Долни чифлик или Славковска махала.
История[редактиране | редактиране на кода]
В местността Горнополско градище има останки от укрепено селище от ранното средновековие.[1] Църквата „Света Богородица Пречиста Келия“ е от XIV век.[2]
В XIX век Велмей е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Велмей (Velméï) е посочено като село със 130 домакинства с 340 жители българи.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Велме има 70 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Велме е населявано от 700 жители, всички българи християни.[5]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Велмей има 784 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6] В рапорт от 1905 година главният учител Деребанов отбелязва, че селото има 150 къщи и 785 жители, българи-християни. За поминъка на Велмей той пише:
| „ | Около три-четвърти от това село е чифлик, а остатъка собственост на селените. Занимават се със земеделие, скотовъдство и коларство. Мнозина отиват на чужбина и се занимават с дюлгерство. Икономическото състояние на селото е добро, а селените изглеждат да са много претенциозни...[7] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Велмей са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 511 жители македонци.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 511 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Днес Велмей е най-голямото село в Дебърца, както по брой на жителите, така и по брой на домакинствата.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В центара на селото доминира високата камбанария на църквата „Свети Никола“ и сградата на здравната служба. На доминантно място в северозападния край на селото е посроена втората църква „Свети Георги“.[10] В източния крей на селото се намира училищната сграда, построена в 1919 година. Кметството е в така наречения задружен дом, построен след Втората световна война, където има и зали за обществени мероприятия. В западния край е голямата чешма Изток с 18 чучура. На тая чешма се извръшва един от осовните сватбени ритуали „Носене на вода от невестата“. В селото има водовод, изграден в 1982 година, но все пак Изтокът все още събира велмешани.
Селото има футболен клуб, наречен „Илинден“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Велмей
Йоан Чутура, свещеник във Велмей, изпратен да служи на гръцки в Дебърца от владиката Калиник Преспански и Охридски, развил пробългарска дейност по време на църковната борба, синът му Стефан е ръкоположен за български свещеник в 1859 г. от Йоаникий Преспански и Охридски[11]
Любе Търпески, финансист от Северна Македония- Русе Поптодоров, български революционер от ВМОРО
- Други
- Ст. Стойков, български революционер от ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета и заедно с Деян Димитров се сражава край Старо Велмей на 28 септември 1903 година[12]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Археолошки локалитет „Горнополско Градиште“. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 29 септември 2017.
- ↑ Поповска - Коробар, Викторија, Митре Велјаноски, Милан Ракочевиќ. Св. Богородица Пречиста - Ќелија. Скопје, Скенпоинт, 2009.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.
- ↑ Из рапорт на главния учител Ян. Деребанов за ревизията на селските училища в Охридско и Стружко, съдържащ сведения за населението и неговия поминък, в: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 30.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 43-44.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 154.
| |||||||||||
Портал „
