Велмей
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: разширяване по версията на македонски литературен език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Велмей Велмеј | |
 | |
  Велмей | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 969 m |
| Население | 511 души (2002) |
| Демоним | велмейци, велмешани |
| Пощенски код | 6344 |
| Телефонен код | 046 |
| Велмей в Общомедия | |
Велмей или Велме или Велмен (на македонска литературна норма: Велмеј) е село в община Дебърца на Северна Македония, в едноименната историко-географска област Дебърца.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Долна Дебърца, на 13 километра източно от пътя Охрид - Кичево в малкото Велмейско поле в западното подножие на Илинската планина (Илинска Бигла) под върховете Килаец (1068 м) на изток и Чуки (1303 м) на север. Землището на Велмей е 39,3 квадратни километра или 10% от Дебърца – 55,3% гори и пасища, 22,4% обработваема земя и 22,3% необработваема.
Селото подобно на другите селища в Дебърца е от купен тип. Махалите му са Горни Чифлик или Църниноска махала и Долни чифлик или Славковска махала.
История[редактиране | редактиране на кода]
В местността Горнополско градище има останки от укрепено селище от ранното средновековие.[1] Църквата „Света Богородица Пречиста Келия“ е от XIV век.[2]
В XIX век Велмей е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В 1845 година руският славист Виктор Григорович преспива в Лешанския манастир и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:
| „ | И така, разбрал от игумена, че в църквата на село Велми били запазени различни български писмени паметници... услужливият буюкбаши веднага изпрати за тях един от своите сеймени (прислужници)...[3] В полунощ се върна пратеникът от Велмей и доведе със себе си свещеника с торба, пълна с парчета книги. Добрият свещеник ми обясни, че това са остатъците от голямо количество ръкописи, които само преди няколко месеца още се пазели в църквата. Какво стана с тях? - попитах аз. Слагахме ги в стените на нановостроящия се храм..[4] | “ |
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Велмей (Velméï) е посочено като село със 130 домакинства с 340 жители българи.[5]
Според Васил Кънчов в 90-те години Велме има 70 къщи.[6] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Велме е населявано от 700 жители, всички българи християни.[7]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велмей е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак със 75 къщи.[8]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Велмей има 784 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[9] В рапорт от 1905 година главният учител Деребанов отбелязва, че селото има 150 къщи и 785 жители, българи-християни. За поминъка на Велмей той пише:
| „ | Около три-четвърти от това село е чифлик, а остатъка собственост на селените. Занимават се със земеделие, скотовъдство и коларство. Мнозина отиват на чужбина и се занимават с дюлгерство. Икономическото състояние на селото е добро, а селените изглеждат да са много претенциозни...[10] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Велмей са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 511 жители македонци.[12]
| Националност | Всичко |
| македонци | 511 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Днес Велмей е най-голямото село в Дебърца, както по брой на жителите, така и по брой на домакинствата.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В центара на селото доминира високата камбанария на църквата „Свети Никола“ и сградата на здравната служба. На доминантно място в северозападния край на селото е посроена втората църква „Свети Георги“.[13] В източния крей на селото се намира училищната сграда, построена в 1919 година. Кметството е в така наречения задружен дом, построен след Втората световна война, където има и зали за обществени мероприятия. В западния край е голямата чешма Изток с 18 чучура. На тая чешма се извръшва един от осовните сватбени ритуали „Носене на вода от невестата“. В селото има водовод, изграден в 1982 година, но все пак Изтокът все още събира велмешани.
Селото има футболен клуб, наречен „Илинден“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Велмей
Анастас Темянов, български свещетик и революционер от ВМОРО- Ангеле Силянов Ставрев, български революционер от ВМОРО[14]
- Войдан Бимбилов, български общественик
Илия Илоски, северномакедонски политик- Йоан Чутура, български църковен деец
- Любе Търпески (р. 1947), северномакедонски финансист
- Русе Поптодоров (1884 - ?), български революционер от ВМОРО
- Секула Спасев Темянов (1878 - след 1946), български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[14][15]
- Стаменко Здравко Наумов, български революционер от ВМОРО[16]
- Стоян Христев Темянов, български революционер от ВМОРО[14]
- Харалампи (Ламбе) Билбилов (Попбилбилов, Попбимбилов) (1871 - 1957), български свещеник и революционер от ВМОРО, четник на Даме Груев и Христо Узунов,[17] македоно-одрински опълченец, носител на орден „За гражданска заслуга“[18]
- Христо Попбилбилов (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, учител, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[19]
- Други
- Зоран Ставрески (р. 1965), северномакедонски политик, по произход от Велмей
- Ст. Стойков, български революционер от ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета и заедно с Деян Димитров се сражава край Старо Велмей на 28 септември 1903 година[20]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Археолошки локалитет „Горнополско Градиште“ // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-09-29. Посетен на 29 септември 2017.
- ↑ Поповска - Коробар, Викторија, Митре Велјаноски, Милан Ракочевиќ. Св. Богородица Пречиста - Ќелија. Скопје, Скенпоинт, 2009.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 106.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 107.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Из рапорт на главния учител Ян. Деребанов за ревизията на селските училища в Охридско и Стружко, съдържащ сведения за населението и неговия поминък, в: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 30.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. с. 476-480.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 85.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 574.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 154.
| |||||||||||
