Велмей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Велмей
Велмеј
Викиекспедиција Дебарца 132.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.2981° с. ш. 20.9014° и. д.
Велмей
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 969 m
Население (2002) 511 души
Пощенски код 6344
Велмей в Общомедия

Велмей или Велме или Велмен (на македонска литературна норма: Велмеј) е село в община Дебърца на Северна Македония, в едноименната историко-географска област Дебърца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Долна Дебърца, на 13 километра източно от пътя Охрид - Кичево в малкото Велмейско поле в западното подножие на Илинската планина (Илинска Бигла) под върховете Килаец (1 068 м) на изток и Чуки (1 303 м) на север. Землището на Велмей е 39,3 квадратни километра или 10% от Дебърца – 55,3% гори и пасища, 22,4% обработваема земя и 22,3% необработваема.

Селото подобно на другите селища в Дебърца е от купен тип. Махалите му са Горни Чифлик или Църниноска махала и Долни чифлик или Славковска махала.

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Горнополско градище има останки от укрепено селище от ранното средновековие.[1] Църквата „Света Богородица Пречиста Келия“ е от XIV век.[2]

В XIX век Велмей е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Велмей (Velméï) е посочено като село със 130 домакинства с 340 жители българи.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Велме има 70 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Велме е населявано от 700 жители, всички българи християни.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Велмей има 784 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6] В рапорт от 1905 година главният учител Деребанов отбелязва, че селото има 150 къщи и 785 жители, българи-християни. За поминъка на Велмей той пише:

Около три-четвърти от това село е чифлик, а остатъка собственост на селените. Занимават се със земеделие, скотовъдство и коларство. Мнозина отиват на чужбина и се занимават с дюлгерство. Икономическото състояние на селото е добро, а селените изглеждат да са много претенциозни...[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Велмей са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 511 жители македонци.[9]

Националност Всичко
македонци 511
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Днес Велмей е най-голямото село в Дебърца, както по брой на жителите, така и по брой на домакинствата.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В центара на селото доминира високата камбанария на църквата „Свети Никола“ и сградата на здравната служба. На доминантно място в северозападния край на селото е посроена втората църква „Свети Георги“.[10] В източния крей на селото се намира училищната сграда, построена в 1919 година. Кметството е в така наречения задружен дом, построен след Втората световна война, където има и зали за обществени мероприятия. В западния край е голямата чешма Изток с 18 чучура. На тая чешма се извръшва един от осовните сватбени ритуали „Носене на вода от невестата“. В селото има водовод, изграден в 1982 година, но все пак Изтокът все още събира велмешани.

Селото има футболен клуб, наречен „Илинден“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Велмей
Други
  • Flag of Bulgaria.svg Ст. Стойков, български революционер от ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета и заедно с Деян Димитров се сражава край Старо Велмей на 28 септември 1903 година[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Археолошки локалитет „Горнополско Градиште“. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 29 септември 2017.
  2. Поповска - Коробар, Викторија, Митре Велјаноски, Милан Ракочевиќ. Св. Богородица Пречиста - Ќелија. Скопје, Скенпоинт, 2009.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.
  7. Из рапорт на главния учител Ян. Деребанов за ревизията на селските училища в Охридско и Стружко, съдържащ сведения за населението и неговия поминък, в: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 30.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 834.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  11. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 43-44.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 154.
     Портал „Македония“         Портал „Македония