Алистрати (Охридско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за бившето село в Охридско, Северна Македония,. За селото в Сярско, Гърция, вижте Алистрат.

Алистрати
Алистрати
— село —
41.1981° с. ш. 20.7847° и. д.
Алистрати
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областОхридско
Надм. височина805 m
Алистрати в Общомедия

Алистрати (на македонска литературна норма: Алистрати) е бивше село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гъбавци е било разположено в днешното землище на село Требенища, източно от селото в посока Ливоища. Местността днес е известна на жителите на Требенища като Али Страги.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е регистрирано в турски документи от края на XVI век. В османски обширен дефтер за Охридска нахия от 1536 – 1539 година името на селото е Ахи Страник и в него има 12 християнски семейства и 1 ерген. В обширния дефтер за нахията от 1582 – 1583 – името на селото е Ахи Испраник и в него има 11 християнски семейства и 1 имот.[1]

В XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Алистрати е посочено два пъти - веднъж като Ali-strati, село с 5 домакинства и 18 жители българи[2] и втори път като Alistrati, село с 12 домакинства и 48 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Алистрати е населявано от 50 жители, всички българи.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станковска, Љубица. Етимологиjата на имињата на раселените села од Охридско // Македонистика 10. 2009. с. 121 – 123.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.