Ливоища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ливоища
Ливоишта
— село —
41.2011° с. ш. 20.8146° и. д.
Ливоища
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаОхрид
Географска областОхридско
Надм. височина761 m
Население178 души (2002)
Пощенски код6306
МПС кодОН
Ливоища в Общомедия

Ливоища или понякога книжовно Ливовища или Лиховища (произнасяно Льоишча, на македонска литературна норма: Ливоишта) е село в община Охрид на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 13 километра северно от град Охрид.

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Лихоища (Lihoïschta) е посочено като село с 35 домакинства с 86 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ливоища (Лйоишча) е населявано от 40 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лиойща е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 5 къщи.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лиоища има 40 българи екзархисти.[4]

В 1970 година е поставен темелният камък, а в 1974 година митрополит Методий Дебърско-Кичевски освещава църквата „Свети Наум Охридски“.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 178 жители македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 178
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  5. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007