Ливоища
| Ливоища Ливоишта | |
| — село — | |
 | |
  Ливоища | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 761 m |
| Население | 178 души (2002) |
| Пощенски код | 6306 |
| МПС код | ОН |
| Ливоища в Общомедия | |
Ливоища или понякога книжовно Ливовища или Лиховища (произнасяно Льоишча, на македонска литературна норма: Ливоишта) е село в община Охрид на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 13 километра северно от град Охрид.
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Лихоища (Lihoïschta) е посочено като село с 35 домакинства с 86 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ливоища (Лйоишча) е населявано от 40 жители, всички българи християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лиойща е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 5 къщи.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лиоища има 40 българи екзархисти.[4]
В 1970 година е поставен темелният камък, а в 1974 година митрополит Методий Дебърско-Кичевски освещава църквата „Свети Наум Охридски“.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 178 жители македонци.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 178 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
| |||||||||||
