Опеница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Опеница
Опеница
— село —
Панорама на Опеница.
Панорама на Опеница.
North Macedonia relief location map.jpg
41.1825° с. ш. 20.8692° и. д.
Опеница
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Охрид
Географска област Охридско
Надм. височина 966 m
Население (2002) 58 души
МПС код ОН
Опеница в Общомедия

Опеница или Опейнца (на македонска литературна норма: Опеница) е село в община Охрид на Северна Македония, разположено на 13 километра североизточно от Охрид в северните склонове на планината Петрино на пътя Охрид – Ресен.

История[редактиране | редактиране на кода]

Входна табела.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Опеница (Opénitza) е посочено като село със 100 домакинства с 295 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Опейнца е населявано от 470 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век цялото население на Опеница е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Опейнца има 480 българи екзархисти и в него функционира българско училище.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 58 жители македонци.[4]

Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1924 година. Църквата и покривът са реконструирани в 2000 година. Старата живопис е свалена и от 2005 година има нова живопис дело на Драган Ристески от Охрид. В селото има и параклис „Свети великомъченик Георги“.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Опеница
  • Flag of Bulgaria.svg Блаже Митрев, български революционер, по време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на селска чета и взима участие в сражението при Рашанец на 31 юли 1903 година.[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Лямбе Блажев (1880 – 1921), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Сандре Георгиев, български революционер, по време на Илинденско-Преображенското въстание на 25 юли заедно с четата на Антон Шибаков се сражават с турска войска при Прентов мост на шосето Охрид – Ресен.[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Настев (1866 – 1937), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Flag of Serbia.svg Христо Настев (Опеница), български революционер и сръбски политик

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Никола“, 1924 година.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100 – 101.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  3. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, pp. 162 – 163.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  5. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 106.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 32.
     Портал „Македония“         Портал „Македония