Расино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Расино
Расино
— село —
41.2044° с. ш. 20.8589° и. д.
Расино
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаОхрид
Географска областОхридско
Надм. височина961 m
Население8 души (2002)
Пощенски код6306
МПС кодОН
Расино в Общомедия

Расино (на македонска литературна норма: Расино) е село в община Охрид на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 16 километра североизточно от Охрид.

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Расино (Rasino) е посочено като село с 60 домакинства със 156 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Расино е населявано от 60 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Расино е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 8 къщи.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Расино има 64 българи екзархисти.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 8 жители македонци.[5]

Националност Всичко
македонци 8
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

На 16 юни 2002 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява темелния камък на църквата „Свети Никола Талалей“.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007 
  6. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.