Куратица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Куратица
Куратица
— село —
Kuratica pogled.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.2422° с. ш. 20.8906° и. д.
Куратица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Охрид
Географска област Охридско
Надм. височина 1145 m
Население (2002) 326 души
МПС код ОН
Куратица в Общомедия

Куратица (на македонска литературна норма: Куратица) е село в община Охрид на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 22 километра североизточно от Охрид в подножието на връх Мазатар.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1840 година в селото свещеник е поп Чутура, който служи на български език[1].

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Куратица (Kouratitza) е посочено като село с 25 домакинства със 78 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Куратица е населявано от 395 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. На 30-31 август 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание бежанският лагер на българи от 18 села е нападнат от 3000-на турска войска с артилерия. В неравен бой въстаниците начело с Аргир Маринов, които наброяват само 117 души, загиват. В клането намират смъртта си близо 200 българи. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Курапища има 464 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война 12 души от Куратица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1937 година. На 2 юни 1997 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява темелния камък, а на 11 октомври 1999 година и готовата църква „Свети Димитър“. На 28 април 2001 година владиката Тимотей осветява темелния камък на църквата „Успение на Пресвета Богородица“.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 326 жители македонци.[7]

На 13 и 14 януари се провежда Куратишкият карнавал.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Куратица
  • Flag of Bulgaria.svg Йове Сърбинов, куратицки селски войвода на ВМОРО, участва в Илинденско-Преображенското въстание и в сражението при Гърмешница[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Петковски, български революционер, участник в Охридското съзаклятие, жив към 1918 г.[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Пековски, български революционер, деец на ВМОРО, войвода на част от Куратичката чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, с която на 31 август 1903 година се сражава с настъпващите османски войски при местностите Високо дърво и Висока чука, между Сируля и Куратица.[10]
Починали в Куратица
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Узунов (? – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Аргир Маринчев (1870 – 1903), български просветен деец и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Пармаков (1879 – 1903), български революционер
Свързани с Куратица
  • Flag of Bulgaria.svg Адем Байрамов (вер. псевдоним), член на селския революционен комитет[11]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.709.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  4. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.162-163.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 857.
  6. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 162.
  9. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 96.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 125.
  11. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.6


     Портал „Македония“         Портал „Македония