Буково (Охридско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Буково.
| Буково Буково | |
| — село — | |
  Буково | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Община | Охрид |
Буково (на македонска литературна норма: Буково) е бивше село в Северна Македония, община Охрид.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се е намирало на надморска височина от 1200 m в планинския проход Буково[1] между Галичица от юг и Плакенската планина на север, при изворите на Крива река, под връх Бандера.[2] От Ресен е отдалечено на 15 km в северозападна посока.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В него първоначално живеят българи християни, после от втората половина на XVIII век българи мюсюлмани, а по-късно се заселват албанци мюсюлмани.[1] В преброителен дефтер от 1519 година селото е дервентджийско[3] с 44 християнски ханета, 2 вдовици християнки и 4 ергени християни, а в дефтер от 1583 с 40 християнски ханета и 23 ергени християни.[4]
В XVII век е отбелязано в Слепченския поменик.[1] Фигурира и в османски източници за хайдутството от 1650 до 1700 година.[1]
На австро-унгарската военна карта е отбелязано като Буково (Bukovo).[5]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Буково като село в Ресенска каза със 17 помашки къщи със 70 мъже.[6]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Буково (Boukovo) е посочено като в каза Ресен с 15 домакинства и 32 жители мюсюлмани.[7]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Буково, Ресенска нахия на Битолска каза, живеят 120 българи християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Буково е чисто албанско село в Битолската каза на Битолския санджак с 91 къщи.[9]
Във 1902 година Лев Огненов пише, че селото има 41 къщи и 199 жители.[1]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Буково (Bukovo) има 210 албанци.[10]
Според Георги Трайчев в 1912 година в селото 25 къщи със 165 жители албанци.[1]
В 1912 година в селото влизат сръбски войски, а населението му го напуска. След 1913 година селото остава в Сърбия.[1] След закриването му, землището е присъединено към това на Свинища.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 64.
- ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
- ↑ Соколоски, Методија. Преспанската нахија во текот на XVI век // Филозофски факултет на Универзитетот во Скопје. Скопје. с. 114. (на македонска литературна норма)
- ↑ Соколоски, Методија. Преспанската нахија во текот на XVI век // Филозофски факултет на Универзитетот во Скопје. Скопје. с. 123. (на македонска литературна норма)
- ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 302. (на руски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 86-87.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
| |||||||||||
