Търпейца
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Разширяване по варсията на македонски литературен език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Вижте пояснителната страница за други значения на Трапезица.
|
Търпейца Трпејца |
|
|---|---|
| — село — | |
 Търпейца от Галичица |
|
  Търпейца |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 942 m |
| Население | 303 души (2002) |
| Пощенски код | 6322 |
| МПС код | OH |
| Търпейца в Общомедия | |
Търпейца или Търпевица (понякога книжовно Трапезица, на македонска литературна норма: Трпејца) е село в Северна Македония с 358 жители.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в подножието на планината Галичица на източния бряг на Охридското езеро, на 17 km южно от град Охрид по пътя за манастира „Свети Наум“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Средновековната църква „Света Богородица Заум“ (Захумска) се намира на 1 km от Търпейца и може да се посети само през Охридското езеро.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Търпевица (Trpévitza) е посочено като село с 50 домакинства със 140 жители българи.[2]
Селото е векове наред чифлик на манастира „Свети Наум“. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) това е причината поради която „щат не щат“ селата Любанища и Търпейца са сред шестте села от Охридска каза предпочели върховенството на константинополския патриарх пред Българската екзархия.
В 1893 година Атанас Шопов посещава Търпейца и пише:
| „ | Малко по-нататък спряхме в българското село Трапезица. То е известно по своите мозайки. Езерното крайбрежие е покрито с разноцветни мозаически камъчета... Това село се казва Трапезица, защото над него планината е образувала две площади във форма на трапези.[3] | “ |
В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото има 315 жители българи-християни.[4]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търпейца има 320 българи патриаршисти гъркомани и в селото функцинира гръцко училище.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 303 жители македонци.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 303 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Търпейца традиционно е рибарско селище. От началото на XXI век местното население развива туризъм, като се дават квартири под наем, а на брега на езерото има и ресторанти.[7]
В 2005 година е поставен темелният камък на църквата „Свети Никола“, градена върху основи на по-стара църква. Под върха на планината Галичица, в местността Поле, се намира параклисът „Възнесение“ или „Свети Спас“.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Търпейца
Велко Христов Костов (1860 - след 1943), български революционер, деец на ВМОК
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 323.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
- ↑ Мишо Јузмески: „Елшани – живот меѓу каменот и водата“, Елшани, 2009
| |||||||||||
Портал „