Търпейца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Трапезица.

Търпейца
Трпејца
— село —
Търпейца от Галичица
Търпейца от Галичица
North Macedonia relief location map.jpg
40.95° с. ш. 20.7833° и. д.
Търпейца
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Охрид
Географска област Охридско
Надм. височина 942 m
Население 303 души (2002)
МПС код OH
Търпейца в Общомедия

Търпейца или Търпевица (понякога книжовно Трапезица, на македонска литературна норма: Трпејца) е село в Северна Македония с 358 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в подножието на планината Галичица на източния бряг на Охридското езеро, на 17 km южно от град Охрид по пътя за манастира „Свети Наум“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Средновековната църква „Света Богородица Заум“ (Захумска) се намира на 1 km от Търпейца и може да се посети само през Охридското езеро.[1]

Селото е векове наред чифлик на манастира „Свети Наум“. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) това е причината поради която „щат не щат“ селата Любанища и Търпейца са сред шестте села от Охридска каза предпочели върховенството на константинополския патриарх пред Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търпейца има 320 българи патриаршисти гъркомани и в селото функцинира гръцко училище.[2]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Търпевица (Trpévitza) е посочено като село с 50 домакинства със 140 жители българи.[3]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Търпейца и пише:

Малко по-нататък спряхме в българското село Трапезица. То е известно по своите мозайки. Езерното крайбрежие е покрито с разноцветни мозаически камъчета... Това село се казва Трапезица, защото над него планината е образувала две площади във форма на трапези.[4]
Олтарна фреска от църквата „Свети Никола“

В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото има 315 жители българи-християни.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 303 жители македонци.[6]

В 2005 година е поставен темелният камък на църквата „Свети Никола“, градена върху основи на по-стара църква. Под върха на планината Галичица, в местността Поле, се намира параклисът „Възнесение“ или „Свети Спас“.[1]

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Известно е като рибарско селище. От скоро време местното население развива туризъм, като се дават квартири под наем, а на брега на езерото има и ресторанти.[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  2. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
  4. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 323.
  5. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.252
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Мишо Јузмески: „Елшани – живот меѓу каменот и водата“, Елшани, 2009


     Портал „Македония“         Портал „Македония