Търпейца
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: Разширяване по варсията на македонски литературен език. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Вижте пояснителната страница за други значения на Трапезица.
|
Търпейца Трпејца |
|
|---|---|
| — село — | |
 Търпейца от Галичица |
|
  Търпейца |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 942 m |
| Население | 303 души (2002) |
| МПС код | OH |
| Търпейца в Общомедия | |
Търпейца или Търпевица (понякога книжовно Трапезица, на македонска литературна норма: Трпејца) е село в Северна Македония с 358 жители.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в подножието на планината Галичица на източния бряг на Охридското езеро, на 17 km южно от град Охрид по пътя за манастира „Свети Наум“.
История[редактиране | редактиране на кода]
Средновековната църква „Света Богородица Заум“ (Захумска) се намира на 1 km от Търпейца и може да се посети само през Охридското езеро.[1]
Селото е векове наред чифлик на манастира „Свети Наум“. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) това е причината поради която „щат не щат“ селата Любанища и Търпейца са сред шестте села от Охридска каза предпочели върховенството на константинополския патриарх пред Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търпейца има 320 българи патриаршисти гъркомани и в селото функцинира гръцко училище.[2]
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Търпевица (Trpévitza) е посочено като село с 50 домакинства със 140 жители българи.[3]
В 1893 година Атанас Шопов посещава Търпейца и пише:
| „ | Малко по-нататък спряхме в българското село Трапезица. То е известно по своите мозайки. Езерното крайбрежие е покрито с разноцветни мозаически камъчета... Това село се казва Трапезица, защото над него планината е образувала две площади във форма на трапези.[4] | “ |
В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото има 315 жители българи-християни.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 303 жители македонци.[6]
В 2005 година е поставен темелният камък на църквата „Свети Никола“, градена върху основи на по-стара църква. Под върха на планината Галичица, в местността Поле, се намира параклисът „Възнесение“ или „Свети Спас“.[1]
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Известно е като рибарско селище. От скоро време местното население развива туризъм, като се дават квартири под наем, а на брега на езерото има и ресторанти.[7]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 323.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.252
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Мишо Јузмески: „Елшани – живот меѓу каменот и водата“, Елшани, 2009
| |||||
Портал „
