Свинища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за охридското село. За битолското вижте Свинище (община Битоля). За кичевското вижте Свинище (община Кичево).

Свинища
Свиништа
— село —
41.2031° с. ш. 20.9428° и. д.
Свинища
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаОхрид
Географска областОхридско
Надм. височина1192 m
Население64 души (2002)
Пощенски код6306
МПС кодОН
Свинища в Общомедия

Свинища (на македонска литературна норма: Свиништа) е село в община Охрид на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 километра североизточно от Охрид в прохода между Плакенската и Петринската планина, на пътя ОхридРесен.

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Свинища (Svinischta) е посочено като село с 40 домакинства със 110 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Свинища е населявано от 475 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Свинища е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свинища има 480 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Свинища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 64 жители македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 64
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има църква „Свети Никола“, изградена в 1934 година, и параклис „Успение Богородично“.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Свинища
  • Георги Ив. Чавдаров, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, 4 рота на 9 велешка дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100 – 101.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-14 
  7. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 793.