Свинища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за охридското село. За битолското вижте Свинище (община Битоля). За кичевското вижте Свинище (община Кичево).

Свинища
Свиништа
— село —
Поглед на Свиништа.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.2031° с. ш. 20.9428° и. д.
Свинища
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Охрид
Географска област Охридско
Надм. височина 1192 m
Население 64 души (2002)
Пощенски код 6306
МПС код ОН
Свинища в Общомедия

Свинища (на македонска литературна норма: Свиништа) е село в община Охрид на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 километра североизточно от Охрид в прохода между Плакенската и Петринската планина, на пътя Охрид - Ресен.

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Свинища (Svinischta) е посочено като село с 40 домакинства със 110 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Свинища е населявано от 475 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свинища има 480 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Свинища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 64 жители македонци.[5]

Националност Всичко
македонци 64
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има църква „Свети Никола“, изградена в 1934 година, и параклис „Успение Богородично“.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Свинища
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Ив. Чавдаров, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, 4 рота на 9 велешка дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  6. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 793.
     Портал „Македония“         Портал „Македония