Направо към съдържанието

Завой (община Охрид)

Вижте пояснителната страница за други значения на Завой.

Завой
Завој
— село —
„Рождество Богородично“
41.1911° с. ш. 20.9081° и. д.
Завой
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаОхрид
Географска областОхридско
Надм. височина1159 m
Население12 души (2002)
Пощенски код6306
МПС кодОН
Завой в Общомедия

Завой (на македонска литературна норма: Завој) е село в община Охрид, Северна Македония.

Селото е разположено на 20 километра североизточно от Охрид в северните склонове на планината Петрино, на 1 километър южно от пътя Охрид – Ресен.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Завой (Zavoï) е посочено като село с 60 домакинства със 170 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Завой е населявано от 280 жители, всички българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Завой е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 34 къщи.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Завой има 280 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Завой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 12 жители северномакедонци.[6]

Националност Всичко
северномакедонци 12
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Църквата „Рождество Богородично“ е изградена в 1934 година. Изписана е през 70-те години на ХХ век от зографа Йонче Симонче. Църквата „Света Богородица“ в старото село е изградена и осветена в 2006 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[7]

Родени в Завой
  • Анастас Митрев (1884 – 1952), български учител и политик, по-късно македонист и историк
  • Серафим Ангелов, македоно-одрински опълченец, 38 (40)-годишен, Нестроева и 3 рота на 6 охридска дружина[8]
  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32 и 847.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007 
  7. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 18 март 2014 г.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.