Любанища
| Любанища Љубаништа | |
| — село — | |
 Църквата „Света Петка“ | |
  Любанища | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Гора |
| Надм. височина | 1269 m |
| Население | 171 души (2002 г.) |
| Пощенски код | 6322 |
| МПС код | OH |
| Любанища в Общомедия | |
Любанища или Любанище или в местния говор Любанишча (на македонска литературна норма: Љубаништа) е село в Община Охрид, Северна Македония. Край селото се намира скалната църква „Свети Никола“.
География
[редактиране | редактиране на кода]Любанища е разположено в планината Галичица на източния бряг на Охридското езеро, южно от град Охрид по пътя за манастира „Свети Наум“ и непосредствено до него. Селото е единственото село от историко-географската област Гора, което е в Северна Македония – всички останали са на територията на Албания.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов името е първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име Любан.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на 1877 година мюсюлманска банда напада Любанища и изгаря жив Атанас Божков и семейството му в къщата им.[2]
Село Любанища е векове наред чифлик на манастира „Свети Наум“. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) това е причината поради която „щат не щат“ селата Любанища и Търпейца са сред шестте села от Охридска каза предпочели върховенството на константинополския патриарх пред Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Любанища има 360 българи патриаршисти гъркомани.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Лубанища (Lubanischta) е посочено като село с 45 домакинства със 125 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 350 жители, всички българи.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Любанишча е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 45 къщи.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Любанища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 171 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 169 |
| албанци | 0 |
| турци | 1 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Стопанство
[редактиране | редактиране на кода]От стари времена жителите на Любанища се препитават с риболовство и скотовъдство, условията за отглеждане на земеделски култури в землището на селото са лоши. В днешно време любанищани се препитават главно от туризъм.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Любанища
Иван (Иванчо) Сотиров, македоно-одрински опълченец, 31-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[9]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Плажът на село Любанища
Изворът на Черни Дрин
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 177.
- ↑ Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830–1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 82. (на английски)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100 – 101.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 621.
| |||||||||||
