Вишово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вишово
Вишово
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.1617° с. ш. 20.7781° и. д.
Вишово
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Охрид
Географска област Охридско
Надм. височина 1000 m
Население изселено души (?)
МПС код ОН

Вишово или Вишево (на македонска литературна норма: Вишово) е бивше село в община Охрид на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Вишово е било разположено северозападно от Охрид, в планината на пътя към Струга, в землището на село Оровник в посока Долно Лакочерей над местността Кулище. Местността се нарича от местното население Вишо (от Вишево > Вишово > Вишоо > Вишо).

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е регистрирано в турски документи от края на XVI век. В османски обширен дефтер за Охридска нахия от 1582 – 1583 година името на селото е Вишешево (а във второто издание на дефтера Вишово) и в него има 31 християнски семейства и 11 неженени лица.[1]

В XIX век селото е чисто българско. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Вишу (Vichou) е посочено като село с 6 домакинства и 22 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Вишово (Вишоо) е населявано от 18 жители, всички българи.[3]

В началото на XX век цялото население на Гъбавци (Gabavtzi) е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Вишево (Vichevo) има 16 българи екзархисти.[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станковска, Љубица. Етимологиjата на имењата на раселените села од Охридско. // Македонистика 10. 2009. с. 133 - 135.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 252.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 164-165.


     Портал „Македония“         Портал „Македония