Велестово
| Велестово Велестово | |
| — село — | |
 Панорама на Велестово в Галичица | |
  Велестово | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 1246 m |
| Население | 53 души (2002) |
| Пощенски код | 6000 |
| МПС код | OH |
| Велестово в Общомедия | |
Велестово (на македонска литературна норма: Велестово) е село в Община Охрид, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в планината Галичица, на 5 километра южно от град Охрид, източно от Охридското езеро с впечатяващ изглед от високо към езерото.
История
[редактиране | редактиране на кода]В по-стари времена селото е известно още с имената Власто, Велесто и други. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Велестово (Vélestovo) е посочено като село с 80 домакинства с 245 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Велесто (Велестово) живеят 560 българи-християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Велесто е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак със 70 къщи.[3]
В началото на XX век цялото население на Велестово е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 560 българи екзархисти.[4]
В рапорт на главния учител Яким Деребанов от 1905 година е отбелязано, че Велесто има 96 къщи с 547 жители българи-християни. Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство, мнозина работят в чужбина. Селото снабдява Охрид с дърва и дъски. Според Деребанов икономическото му положение не е добро, защото земята е неплодородна, а скотовъдството не е добре развито. „Селените“ - отбелязва той, „вижда се, че са трудолюбиви и в едно недалечно бъдеще икономическото си положение ще подобрят“.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Велестово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Велестово е част от Велгошка община в Охридска околия на Охридски окръг и има 630 жители.[7]
Според преброяването от 2002 година Велестово има 53 жители северномакедонци.[8]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 53 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Основна забележителност на Велестово е църквата „Успение Богородично“ от XV век. В 1986 година са осветени основите на манастира „Света Троица“, който е завършен и осветен на 21 август 1989 година от страна на митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Ктитори на манастира са Наум и Благуна Митрески от Велестово.[9]
Във Велестово се провеждат регулярно прочутите поетични вечери, на които си дават среща поети от цяла Северна Македония и чужбина.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Велестово
Наум Димитров Димов (1830 – 1925), участник в Българското опълчение и в Сръбско-българската война- Наум Тодоров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина, убит[10]
Славе Георго Димоски (р. 1959), писател от Северна Македония- Спас Анастасов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 8 костурска дружина[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100 – 101.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Из рапорт на главния учител Ян. Деребанов за ревизията на селските училища в Охридско и Стружко, съдържащ сведения за населението и неговия поминък, в: Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, т. 2, София 1992, с. 29-30
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 712.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
| |||||||||||
