Наум Димов

Наум Димов
	Наум Димов
български революционер
Роден	1830 г. Велестово, Османска империя
Починал	16 октомври 1925 г. (95 г.) София, Царство България

Наум Димитров (Димитриев) Димов е български опълченец (1877 – 1878) от Македония.^[1]^[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1830 година в охридското село Велестово, тогава в Османската империя.^[1]

Постъпва в Българското опълчение и на 18 юни 1877 година е зачислен в VI дружина, IV рота.^[1]^[3] Изпратен е за кадър във Втора серия, на 29 юни е зачислен в XII дружина, I рота. Определен е за попълнение на Първа серия. При предвижването на попълнението на 28 юли временно е зачислен в X дружина, I рота. После е изпратен в първа серия и на 7 август е преведен в V дружина, I рота. Уволнен е на 22 юни 1878 година.^[1]

След Освобождението остава в Свободна България, живее в Кюстендил и Радомир, а около 1906 година се преселва в София.^[1]

Служи в Трети софийски конен полк от 20 септември 1885 до 1 януари 1886 година. Участва в Сръбско-българската война.^[1]

През 1923 година е обявен за почетен гражданин на Габрово заедно с останалите живи по това време опълченци, известни на габровци.^[1]

Умира на 16 октомври 1925 година в София.^[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 280, № V.208.5.
↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
↑ Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 162 (№ 2572).

[:0-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2, IV, V и VI дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. с. 280, № V.208.5.

[Македонците_38-2] Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.

[3] Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 162 (№ 2572).

[1]

[2]

[3]