Лескоец (община Охрид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лескоец.

Лескоец
Лескоец
— село —
Leskoec.JPG
North Macedonia relief location map.jpg
41.1503° с. ш. 20.8281° и. д.
Лескоец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Охрид
Географска област Охридско
Надм. височина 865 m
Население 2595 души (2002)
МПС код ОН
Лескоец в Общомедия

Лескоец (понякога книжовно Лесковец, до 1945 Лѣсковецъ, на македонска литературна норма: Лескоец) е село в община Охрид на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Лескоец се намира на около 2 километра от Охрид, по пътя Охрид - Битоля. Лескоец и Велгощи са двете най-големи села в общината към 2006 г., като малък превес в числеността има Лескоец.

История[редактиране | редактиране на кода]

В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Лескоец (Leskoetz) е посочено като село с 35 домакинства със 108 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Лѣсковецъ (Лѣскоецъ) е населявано от 200 жители, всички българи.[2]

В началото на XX век цялото население на Лескоец е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лескоец има 240 българи екзархисти.[3]

Ръководител на местния революционен комитет е Петре Марков – Бешир[4].

При избухването на Балканската война в 1912 година пет души от Лескоец са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 2595 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 2561
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 3
сърби 8
бошняци 0
други 23

През февруари 2004 г. в селата Косел и Лескоец е проведен референдум за отделянето на двете селища в отделна община с център по-голямото село Лескоец, но референдумът в Лескоец пропада, заради ниска избирателна активност - под 30% от имащите право на глас.[7]

В селото има основно училище „Ванчо Николески“ и футболен клуб „Лескоец“.

Освен средновековната „Свети Спас“ в селото има няколко църкви. Във втората половина на ХХ век е изграден параклисът „Свени Наум“. На 17 април 1997 година е осветен темелният камък, а на 17 април 1997 година готовата църква „Свети апостол Тома“ от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Изписана е от Драган Ристески от Охрид. Църквата „Свети Никола“ е изградена на темели от по-стара църква в 1995 година. Тя е еднокорабна, с двускатен покрив и е изцяло изписана. На 27 юли 1996 година е осветен темелният камък, а на 29 юли 2007 година и готовата църква „Свети Илия“ от владиката Тимотей и Иларион Брегалнишки. Цялостно изписана е от Драган Ристески.[8]

„Свети Спас“[редактиране | редактиране на кода]

Свети Климент Охридски с модел на Охрид, фреска от „Свети Спас“.

Църквата „Свети Спас“ в Лескоец е един от най-известните и посещавани храмове в Охридско. Църквата е изградена от жители на селото. В надпис на южната стена се намира списък, в който се споменават над двадесет имена като ктитори, подпомогнали граденето на църквата и изографисването на фреските през 1462 година. Двама измежду ктиторите се ползват с особена почит. Техните портрети са изографисани в самата църква. Това се Тоде и неговата съпруга Булка. В тази селска църква са запазени най-много фрески от втората половина на XV век в Македония. Покрай портретите на ктиторите, важно значеие заема портретът на Свети Климент Охридски, който подобно на охридската църква Мали „Свети Врачи“, е изографисан с макет на средновековния Охрид в ръце.

Отлични примери на средновековната живопис са и композициите „Тайната вечеря“, „Миене на нозете“, „Причастие на апостолите“ и сцени от „Мъките на Христос“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, с. 100-101.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  3. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.162-163.
  4. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.16
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.859.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Новини на телевизия А1
  8. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония