Анастас Митрев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анастас Митрев
политически активист
Седнали: Ризо Ризов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков. Прави: Димитър Попевтимов, Анастас Митрев, Панко Брашнаров, Павел Шатев, април 1948 г.

Роден
1884 г.
Починал
1952 г. (68 г.)
Научна дейност
Област История
Анастас Митрев в Общомедия

Анастас Митрев е български политически активист. По-късно приема идеите на македонизма и се установява в Социалистическа република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Посрещане на кичевския младотурски отряд в Битоля, 15 юли 1908 година. Командир на отряда е Кел Али бей, а помощник-командири са учителите Анастас Митрев (с номер III), Методи Страшенов (с номер IV) и Симеон Поплазаров (с номер V)
Делегатите на първия конгрес на НФП (българска секция). На третия ред, най-вляво е Яне Сандански. Третият от ляво надясно на този ред е Анастас Митрев

Анастас Митрев е роден през 1884 година в охридското село Завой, тогава в Османската империя. Получава образованието си в Охрид и Пловдив. Известно време учителства в Кичево, но е преместен от Българската екзархия в Лерин. Там влиза в тесни отношения с революционерите от ВМОРО Дзоле Стойчев, Пандил Шишков, Кръстьо Льондев и Петър Христов.

След Младотурската революция от 1908 година леринският екзархийски училищен инспектор Никола Пасков и Анастас Митрев основават местната организация на Съюза на българските конституционни клубове, на която Митрев е избран за секретар. След Контрапреврата на султан Абдул Хамид от 1909 година, когато СБКК приема позиция на неутралност, Митрев и останалите лерински функционери преминават на страната на Народната федеративна партия (българска секция), на учредяването на която Анастас Митрев е делегат за Охридско. През 1909 година е член на Българския учителски съюз в Турция.

Между 1911 – 1912 година Анастас Митрев е в Солун като главен редактор на вестник „Учителски глас“. След Балканската война следва висше образование в Прага. Установява се в България след края на Първата световна война и участва в дейността на Временното представителство на бившата ВМОРО, а по-късно заради левите си разбирания става симпатизант на ВМРО (обединена).

След края на Втората световна война през 1947 година Анастас Митрев се премества в Социалистическа република Македония, където работи в Института за национална история. Публикува свои спомени и биография на охридския войвода Христо Узунов. Умира в Скопие през 1952 година[1]. Негов син е писателят от Северна Македония Димитър Митрев, а внучката му Илинка Митрева е политик от СДСМ.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония