Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация
Информация
Тип революционна организация
Основана 1918 г., София, България
Закрита 1919 г., София, България
Правно положение несъществуваща
Седалище София
Официални езици български
Временно представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация в Общомедия
Серската декларация от ноември 1918 г.

Временното представителство на обединената бивша Вътрешна революционна организация е краткотрайно просъществувала организация на бивши членове на лявото крило във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, създадена в навечерието на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война. Временното представителство се отказва от доминиращата по време на войната идея за присъединяване на Македония и издига отново старата концепция на ВМОРО за Автономна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

Серчани през ноември 1918 година излизат с декларация, в която се обявяват против подялбата на Македония.[1] На базата на декларацията се създава Временното представителство, в което влизат Гьорче Петров, Димо Хаджидимов, Таската Серски, Петър Ацев, Павел Христов, Христо Татарчев, Петър Попарсов и Михаил Герджиков. На 9 март 1919 година издават „Апел към македонското население и към емиграцията в България“ и го отправят до представителите на Великите сили на мирната конференция в Париж. В него се застъпват за автономия и неделимост на Македония, теза подкрепена и от брошурата на Димо Хаджидимов „Назад към автономията“, в която той заявява, че автономията на Македония е стъпка към „балканското единство и Балканската федерация“. За кратко време временното представителство издава „Бюлетин“.[2]

При изпращането на българската правителствена делегация в Париж през лятото на 1919 година, Временното представителство излиза с изложение, в което пише:

Въпросът е може ли, трябва ли и необходимо ли е да се спаси българското племе от чуждо политическо владичество? На този въпрос македонските българи отговарят утвърдително и намират, че единственият изход за това е създаването на една самостойна Македония в нейните естествени географски очертания, с равенство на всички населения без разлика на численост... Тоя глас на македонските българи, който същевременно е и зов към българското правителство да изпълни своя дълг към племето, ние го отправяме към него, като свидетелствуваме, че това е гласът, това е зовът на Македония и на всичко, което носи в нея българско име и българско съзнание... Така мисли Македония, така мислят македонските българи...[3]

След подписването на Ньойския договор разделянето на Македония на три части се потвърждава от държавите победителки, след което дейността на Временното представителство замира. Част от членовете ѝ се противопоставят на въстановяването на ВМОРО като ВМРО от Тодор Александров и създават редица свои организации. Сред тях са Емигрантския комунистически съюз (ЕКС) към БКП на Димо Хаджидимов, Емигрантската земеделска дружба­ към БЗНС на Александър Панов, както и Македонската емигрантска федеративна организация (МЕФО) на д-р Филип Атанасов, арх. Никола Юруков, Славчо Ковачев, Милан Грашев, Йордан Анастасов и други.[4] Впоследствие голяма част от тях са убити при междуособиците сред македонските революционери.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 78. Посетен на 2015-10-30.
  2. Гоцев, Димитър. Идеята за автономия като тактика в програмите на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, 1893-1941. София, Издателство на БАН, 1983.
  3. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 123.
  4. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския научен институт, София, 2002 г. [1]