Александър Панов (МФО)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Панов.
Александър Панов
български революционер
Роден
1886 г.
Починал
4 октомври 1922 г. (36 г.)

Александър Панов е български общественик, деец на македонската емиграция в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Некролог на Панов във вестник „Прокуден земледелец“, 26 октомври 1922 година

Роден е във Велес[1] или в село Горно Чичево или Долно Чичево, Велешко. Завършва Солунската българска мъжка гимназия и право в Софийския университет. Четник е известно време в четата на Крум Зографов във Велешко.[2]

През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в нестроева рота на 6-а Охридска дружина.[3] След края на Първата световна война участва в създаването на Илинденската организация и е пръв редактор на печатния ѝ орган вестник „Илинден“ до края на 1921 година. Панов е сред противниците на Тодор Александров и през април-май влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно с Крум Зографов, Заре Секулички, Григор Циклев, Велко Мандарчев и Лазар Тодоров.[4]

Панов става директор на Софийските бани. Оглавява създадената Земеделска македонска дружба.[5]

През 1922 година Александър Панов, Михаил Думбалаков, Илия Личев, Тодор Бакалов и Никола Карасанов са отстранени от Илинденската организация заради злоупотреби с дружествени суми, без да е доказана вината им. По-късно е предвидено контролна комисия на организацията да изслуша Александър Панов[6], но междувременно той е убит от дееца на ВМРО Никола Гулев.[7][8]

Причина за убийството му е главната му роля в създаването на Емигрантската организация при БЗНС, която се стреми да привлече македонските бежанци на своя страна и заради участието му в ръководството на МФО. Издава се вестник „Прокуден земледелец“, който полемизира с печатните органи на другите организации, а организацията получава официална подкрепа от правителството на БЗНС. След смъртта на Панов организацията се разпада.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 111.
  2. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 342.
  3. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 535.
  4. ↑ Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.
  5. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 35.
  6. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 93, 106, 109.
  7. ↑ Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  8. ↑ Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934.
  9. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 110 - 114.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Панов_(МФО)&oldid=12163844“.