Александър Панов (МФО)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Панов.

Александър Панов
български общественик
Роден
Починал

Александър Панов е български общественик, деец на македонската емиграция в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Велес[1] или велешкото село Чичево. Завършва Солунската българска мъжка гимназия и право в Софийския университет. Четник е известно време в четата на Крум Зографов във Велешко.[2]

През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в нестроева рота на 6-а Охридска дружина.[3] След края на Първата световна война участва в създаването на Илинденската организация и е пръв редактор на печатния ѝ орган вестник „Илинден“ до края на 1921 година. Панов е сред противниците на Тодор Александров и през април-май влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно с Крум Зографов, Заре Секулички, Григор Циклев, Велко Мандарчев и Лазар Тодоров.[4]

Панов става директор на Софийските бани. Оглавява създадената Земеделска македонска дружба.[5]

През 1922 година Александър Панов, Михаил Думбалаков, Илия Личев, Тодор Бакалов и Никола Карасанов са отстранени от Илинденската организация заради злоупотреби с дружествени суми, без да е доказана вината им. По-късно е предвидено контролна комисия на организацията да изслуша Александър Панов[6], но междувременно той е убит от дееца на ВМРО Никола Гулев.[7][8]

Причина за убийството му е главната му роля в създаването на Емигрантската организация при БЗНС, която се стреми да привлече македонските бежанци на своя страна и заради участието му в ръководството на МФО. Издава се вестник „Прокуден земледелец“, който полемизира с печатните органи на другите организации, а организацията получава официална подкрепа от правителството на БЗНС. След смъртта на Панов организацията се разпада.[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 36 години във ВМРО – Спомени на Кирил Пърличев, издателство ВЕДА-МЖ, 1999, ISBN 954-8090-01-5 стр. 111.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 342.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 535.
  4. Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 35.
  6. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 93, 106, 109
  7. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  8. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919-1934.
  9. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947). София, Македонски научен институт, 2006. с. 110-114.
     Портал „Македония“         Портал „Македония