Направо към съдържанието

Лазар Тодоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лазар Тодоров
български революционер
Роден
1885 г.
Починал
1923 г. (38 г.)
Семейство
Братя/сестриПанчо Тодоров

Лазар (Лазо) Тодоров Йосифов, известен като Бабаит, Фертика,[1][2] или Фертико,[3] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешн македонска революционна организация.[4]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Лазар Тодоров е роден в 1885 година в град Щип, тогава в Османската империя.[5] Брат е на Панчо Тодоров.[6] Влиза във ВМОРО и в 1907 – 1908 година е четник при Ефрем Чучков и Стоян Мишев в родното му Щипско. От 1910 година е самостоятелен войвода в Тиквеш.

При избухването на Балканската война в 1912 година Тодоров е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в четата на Тодор Александров, а по-късно в 1 рота на 13 кукушка дружина.[7] От декември 1913 година пак е войвода на ВМОРО, в окупирания от Сърбия Тиквеш.[8] В 1914 година действа в Кумановската околия, а в 1915 година – в Светиниколската. В навечерието на намесата на България в Първата световна война четата на Тодоров ликвидира телеграфната мрежа в Светиниколско и участва в серия сражения със сръбски части. Заедно с българските части влиза в Скопие.[6]

През Първата световна война е подофицер в партизанската рота на поручик Никола Лефтеров. След войната участва във възстановяването на революционната организация и след 1920 година действа в Щипско. Тодоров е сред противниците на Тодор Александров и през април-май влиза в Централния комитет на Македонската федеративна организация заедно с Крум Зографов, Александър Панов, Григор Циклев, Велко Мандарчев и Заре Секулички.[10]

Убит е в София по нареждане на Тодор Александров през 1923 година.[11]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 98.
  2. ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 88.
  3. ↑ Узуновъ, Ангелъ. Цанко Нушевъ Златевъ // Илюстрация Илиндень XV (10 (150). София, Издание на Илинденската Организация, декемврий 1943. с. 11.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 90.
  5. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 253.
  6. 1 2 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 378.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 711.
  8. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 133.
  9. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 3.
  10. ↑ Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.
  11. ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 329. (на македонска литературна норма)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лазар_Тодоров&oldid=12765323“.