Христо Узунов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Узунов.

Христо Узунов
учител и революционер

Роден
Починал
24 април 1905 г. (26 г.)
Христо Узунов в Общомедия

Христо (Дуле) Димитров Узунов с псевдоними Арсени Мъглата, Дуле баба, Самуил Езерски, Самуил Салямо[1] е български революционер, охридски войвода и член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Майката на Узунов Анастасия Узунова

Христо Узунов е роден на 22 октомври 1878 година в Охрид. Баща му Димитър Узунов е дългогодишен учител и борец за независима църква, близък и родственик на Григор Пърличев, а майка му Анастасия Узунова произхожда от стария стружки възрожденски род Чакърови, дъщеря на Георги Чакъров, и е първа братовчедка на Христо Матов и Милан Матов.[2] Христо Узунов заедно с двамата си по-малки братя Андон и Ангел (също дейци на ВМОРО) е възпитаван от майка си в духа на патриотизма.[3] След завършването на основното училище в Охрид учи педагогическа специалност в Солунската българска мъжка гимназия през 1894 – 1895. Там е привлечен към ВМОРО от Даме Груев и ръководи ученическия бунт от 1896 година в гимназията. Завършва в 1896 година.[4] След това в 1896 – 1898 година е български учител в Охрид.[5] На 5 август 1898 г. Методи Патчев, с помощта на Христо Узунов и Кирил Пърличев, сина на Григор Пърличев, убива в центъра на Охрид сърбоманина Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско училище. Христо Узунов, заедно със съмишлениците си, е арестуван и лежи 9 месеца в затвор. В периода януари 1902 – март 1903 година е повторно затворен в Битолския затвор. С излизането си от затвора става член на Околийското ръководно тяло[5] и заема мястото на току що убития охридски войвода Тома Давидов.

Узунов в учебната 1897/1898 година

Христо Узунов е делегат на Смилевския конгрес и поддържа тезата, че населението още не е готово за въстание. Въпреки това той е избран за член на Охридското горско революционно началство[5] и началник на всички бойни сили в охридския район и взима участие в боевете при Сирулски рид и село Куратица срещу турската войска по време на Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието от записките му са ясни имената на всичките 478 загинали в Охридско и Стружко.

На Прилепския конгрес на ВМОРО от 1904 година е определен за организатор и ревизор на четите в Охридско, Стружко и Кичевско. В следвъстаническия период, Узунов обикаля с четата си и в Кичевско и главно се сражава с представители на Сръбската въоръжена пропаганда[6].

Георги Попхристов описва Христо Узунов така:

Където и да отидехме, все за поп го считаха, понеже не го познаваха, и аз за такъв го представях. Колко баби му целуваха ръка и благоговееха пред него. Узунов беше доста представителен с брадата, висок и пълен, пък беше и комик. Често пъти правеше изненада на домакините, като си сваляше расото и се покажеха четнишките му дрехи – дебърска носия. Не го мързеше никак да пише. Постоянно ще го видиш с молив в ръцете. Беше винаги весел и често пъти подхвърляше весели шеги. Неприятните новини всякога посрещаше с хпаднокръвие. Много употребяваше думата „лятифе“, за да буди веселост и смях. С него не само бяхме другари по идея, но се познавахме и като ученици от Солун, заедно свършихме, а също така и в затвора лежахме заедно една година. Той беше извънредно честен и искрен, особено към другари и приятели. В окръга аз нямах по-близки и по-близки другари от него и Георги Сугарев. Напълно се разбирахме по всички въпроси на делото. У всички нас господсташе идеализъм. Като идеалисти загинаха и двамата в борбата[7].

През нощта между 23 и 24 април 1905 година четата на Христо Узунов и Петър Георгиев е обградена от турски аскер в село Цер. След като изразходват всичките си муниции, Христо Узунов пише предсмъртно писмо, и заедно с 12-те си четници, между които и войводата Ванчо Сърбаков, решават да се самоубият, като не допускат турците да ги хванат живи.[8] [9] В едно от последните си писма пише „Смърт за Сарафов“ по повод домогванията на Борис Сарафов в Битолско.[10]

Гробът на Христо Узунов и четниците му в Цер
Прощално писмо на Христо Узунов: „...За последен път ще ви повторя: бъдете искрени и пазете основните закони на организ. устав. Оставам с братска целувка, Хр. Д. Узунов“
Славейко Савинов, четник на Узунов, загинал с него в Цер

За Христо Узунов се пеят много песни, на негово име са кръстени улици, училища и други в България и Северна Македония. Родната му къща в Охрид е превърната в музей, а в градския парк има поставен бюст. В село Цер гробът на войводата и четниците му се поддържа и е в добро състояние.[11] Семейният архив на Димитър, Ангел и Христо Узунови днес се съхранява в Българския исторически архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. От 1946 г. във фонда на НВИМ се съхранява знамето, което е било връчено на Узунов и с него Узунов и районната му чета действат в Охридско, Дебърско и Стружко.

Петър Карчев пише за Узунов:

Той беше от малцината илинденски войводи, които не забегнаха в България или друга някоя балканска държавица. Остана при своя беден, разорен, опожарен, ограбен и покрусен от пропадането на революционната акция народ...[12] пъргав, с решително изражение на очите, красив, левент, готов при пръв зов на страдащия народ да изпълни революционния си дълг докрай.[13]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Негов потомък е българският предприемач Красимир Узунов.

Шаблон:Узунови

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  • Дневник на Христо Узунов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.83 – 147.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христо Узунов ползва псевдонима Самуил Салямо до 10 ноември 1901 година, а след това Арсени Мъглата, виж: Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 10, 39, 85.
  2. Матов, Милан. Най-комитата разказва... (Живот за Македония). София, ВМРО, Културно-благотворителна фондация „Братя Миладинови“ - София, 2002. с. 40.
  3. Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, 1969, стр. 3162.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.
  5. а б в Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив: От фонд No. 381 до фонд No. 599. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1986. с. 265.
  6. Николов, Тома. „Спомени от моето минало“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1989
  7. Спомени на Георги Попхристов [1]
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934), София, 2001, стр. 173 – 174.
  9. Трагичната участ на Узунова и четата му, Тома Николов, Отеч. фронт, София, 1989
  10. Спомени на Георги Попхристов [2]
  11. 103 години од херојската смрт на Христо Узунов
  12. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 10. ISBN 954321056X
  13. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 11. ISBN 954321056X
     Портал „Македония“         Портал „Македония