Методи Патчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Методи Патчев
български революционер

Роден
Починал
Методи Патчев в Общомедия

Методи Якимов Патчев, наречен Попчето[1] и дядо Христо[2], е български революционер и прилепски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Методи Патчев е роден на 7 май 1875 година в Охрид.[3] Завършва гимназия в родния си град, след това е чирак на свой съгражданин кожухар в Пловдив. В 1896 година се завръща в Охрид и заедно с Христо Узунов става учител в училището „Св. св. Кирил и Методий“ в Кошища. В същото време влиза и в редовете на ВМОРО. По-късно учителства в село Ехловец.

Съгражданинът му Петър Карчев описва Патчев така:

Методи Патчев – винаги засмян, с благ израз на лицето, с очи, които излъчваха някаква детска доверчивост, с характерна бенка на бузата под дясното око, с черна завързана връзчица („патлика“) върху колосан галосник с лимонов цвят…[4]

През лятото на 1898 година Методи Патчев е избран след жребий да изпълни смъртна присъда над сърбоманина предател Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско училище. На 5 август 1898 година, с помощта на Христо Узунов и Кирил Пърличев, сина на Григор Пърличев,[5] убива в центъра на Охрид Гърданов и макар да няма свидетели на убийството, е арестуван и осъден на 15 години. Лежи в Битолския затвор до амнистия през юни 1901 година.[6]

Назначен за учител в Прилеп за учебната 1901/1902 година[7], но вместо това става нелегален четник при Марко Лерински, а от октомври е войвода на първата агитационно-организаторска чета в Прилепско.[8] През март 1902 година ликвидира провинилия се войвода Тале Горанов.

Предадена от кмета на Кадино село, на 25 март 1902 година седемчленната чета на Патчев води сражение с 500 турски войници и след привършването на амунициите Методи Патчев застрелва четниците си и се самоубива.[9][3][10] Сред загиналите е и четникът Арсо Цветков. Вследствние на сражението избухва Кадиноселската афера.

След смъртта му за известно време Георги Сугарев действа в Прилепско.

Спомен[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Патчев (четвърти в първата колона).

На името на Методи Патчев са кръстени улици, читалища и други в България и Северна Македония. За него народът пее песен, а на геройската му смърт и тази на другарите му Христо Силянов посвещава стихотворението си „Кадино-селските герои“, включено в цикъла „На загиналите“ от сбирката „Стихове“, издадена през 1904 година.

През 1904 година във Филаделфия, САЩ български преселници създават Македоно-одринско благотворително дружество „Методи Патчев“.[11]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 80.
  2. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 36.
  3. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 125.
  4. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 11.
  5. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 120.
  6. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 71.
  7. „Македонска зора“, бр. 15, стр. 5-7.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 136.
  9. Писма и изповеди на един четник, XXVI, Хр. Силянов, 1902 г.
  10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 347.
  11. Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, с. 160-161.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
     Портал „Македония“         Портал „Македония