Прилепски конгрес на ВМОРО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Прилепски конгрес на Битолския революционен окръг
— конгрес —
Място Прилепско, Османска империя
Датировка 2 май – 5 юни 1904 г.

Прилепският подвижен конгрес на ВМОРО е окръжен конгрес на Битолския революционен окръг и се провежда от 2 май до 5 юни 1904 г. с цел консолидирането на организацията след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание.

На него присъстват следните ръководни лица: Даме Груев - председател, Пере Тошев, Гьорче Петров, Христо Узунов - селретар, Георги Сугарев, Георги Христов, Никола Каранджулов, Петър Ацев, Георги Пешков, Йордан Тренков. От съседните райони идват Стефан Димитров - велешки войвода, Добри Даскалов и Петър Самарджиев от Тиквешко[1]. Конгресът е в постоянно движение, чета от около 30 души делегати и четници се движи от село в село. Заседанията започват в село Беловодица, продължават в Дрен, Смолани, Царевик, Топлица, Трояци, Плетвар, Ореовец, Кърстец и завършват в Никодимската планина на връх Козяк.

По най-важния въпрос за уреждането на организацията Пере Тошев и Гьорче Петров се противопоставят на Даме Груев. Тошев избработва един проект, а Даме – друг. На Груев е възложено да направи от двата проекта един, което той прави заедно с Гьорче и други децентралисти. Конгресът избира третия проект-статут да се приложи като експеримент в окръга, а двата основни проекта да се изпратят за проучване в другите окръзи. Избработва се също така и правилник за четите.

Вторият важен въпрос, който се разглежда на конгреса е становището на организацията по повод сръбската и гръцката въоръжена пропаганда. Тук Пере Тошев и Гьорче Петров се изправят един срещу друг. Гьорче Петров предлага да се убиват българските, сръбските и гръцките консули и митрополити като прeки виновници за разразилите се национални разпри в Македония[2]. Крайното решение е да се вземат строги мерки против двете пропаганди, но не и срещу българските деятели, каквото е и мнението на Пере Тошев.

Третият важен въпрос, който се разрешава е разпределянето по райони на ръководните сили. Новоизбработеният правилник за четите предвижда и длъжност инструктор-ревизор на четите в окръга. За такива се назначават: Петър Ацев и Никола Каранджулов (Прилепско и Мориовско), Христо Узунов (Охридско, Стружко и Кичевско), Георги Сугарев (Битолско, Демирхисарско и Ресенско), Георги Попристов (Леринско и Костурско)[3].

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Окръжно писмо на Битолския революционен окръг за работата и решенията на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 - 1919 г.) - Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.375-410
  2. Писмо изложение от Йордан Тренков до Борис Стрезов за хода на Прилепския конгрес, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.371-375
  3. Спомени на Георги Попхристов
     Портал „Македония“         Портал „Македония