Родопски конгрес на ВМОРО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Родопски конгрес на Ахъчелебийско-Скечански революционен район
— конгрес —
Околийската чета на Пею Шишманов в местността Имарет дере над село Карлуково
Околийската чета на Пею Шишманов в местността Имарет дере над село Карлуково
Място Карлуково, Османска империя
Датировка 5 – 6 юли 1903 г.

Родопският конгрес е конгрес на V Ахъчелебийско-Скечански район на Одринския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, проведен на 5 и 6 юли 1903 година в местността Свети Дух над село Карлуково.

Провеждане на конгреса[редактиране | редактиране на кода]

Конгресът следва Конгреса на Петрова нива, взел решение за обособяване на V район и разделянето му на три участъка. Родопският конгрес обсъжда решенията взети на Петрова нива и докладвани от Христо Караманджуков - единственият представител от Родопите, който участва на конгреса на Петрова нива. Обсъжда се подготовката и тактиката на предстоящото въстание, утвърждава се структурата на района, и се формират общо пет бойни участъка. Конгресът избира военно ръководство, Боево тяло с председател Пею Шишманов, секретар Никола Данаилов и член Христо Караманджуков.[1] Съобразно етническата структура на местното население, военната подготовка и липсата на оръжие конгресът решава въстанието в V революционен район да се ограничи главно с провеждане на саботажни акции.

Определени са териториите на участъците, войводите, подвойводите, секретарите, знаменосците:

Избрана е и околийска чета с войвода Пею Шишманов и подвойвода и знаменосец Никола Шишманов.

Изпълнение на решенията и последици[редактиране | редактиране на кода]

Знаме на ахъчелебийската чета на ВМОРО (1903).

В края на юли и началото на август 1903 г. четите се отправят към изходния пункт – местността Кралюв камък, близо до село Чокманово, откъдето всяка поема към района си, за да провери състоянието на комитетите. При избухването на въстанието в началото на август 1903 година, четата на Пею Шишманов атакува митницата в Каракулас. По това време от властите е открит динамит, поставен от групата на Стефан Добрев на ж.п. линията между Гюмюрджина и Демирбейли. На 18 август избухва адска машина на ж.п. линията Дедеагач-Гюмюрджина. Експлозията става, след като влакът е отминал, но линията е разрушена и движението спряно за дълго време. Атентатът е извършен от Неделчо Килев между селата Чобанкьой и Кьосемеджит. Всички други опити, като този на Тане Николов и другия на Коста Нунков да се организира минирането на същата и други жп линии, не са сполучливи. След атентата на 18 август 1903 г., избухва Чобанкьойската афера. Турските военни власти предприемат усилени претърсвания в близките български села, а арестуваните 33-ма души са изпратени в Одрин за съдене от военен съд. Четирима от тях са осъдени на смърт чрез обесване, а на останалите е определена присъда от 15 години заточение. Мнозина дейци се спасяват с бягство в България. Това създава напрежение сред турските власти и във всички по-големи селища са концентрирани допълнителни войсковите части. Общия брой на турския аскер с подкрепленията в Ахъчелебийско достига около 10,000 души. В това се състои помощта, която четите и революционните участъци от Ахъчелебийски район оказват на Преображенското въстание.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето културно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 117 – 118.
     Портал „Македония“         Портал „Македония