Андон Дечев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андон Дечев
български революционер
Фото Крум Савов

Роден
Починал
30 март 1939 г. (62 г.)
ПодписAnton Dechev's signature (vectorized).svg
Андон Дечев в Общомедия

Андон или Антон Дечев Харитев или Голомехов[1][2] е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация в Ахъчелебийско.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андон Дечев, Вълчо Сарафов и Иван Славов, 1900 година

Дечев е роден в 1876 година в Чепеларе, тогава в Османската империя. В 1894 година завършва Държавното техническо училище в Княжево и става учител в Чепеларе, където работи до 1900 година. В Чепеларе на 15 април 1896 година по инициатива на Дечев е основано революционно Македонско дружество на Македонската организация и в настоятелството му влизат запасният подпоручик Христо Дечев, председател, Симеон Неделчев, касиер-деловодител и членове Андон Дечев, Георги Станков и Илия Стоилев.[2] Член на дружеството е и Недялко Килев.[3] Дружеството поставя основите на първия нелегален канал за Ахъчелебийско.[2]

От 1901 до 1902 година Дечев е учител в Станимака, а по-късно работи като инспектор в Българската земеделска банка. През пролетта на 1903 година напуска работа и става четник при Петър Манджуков. По време на Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета във II участък в Ахъчелебийския революционен район.[4]

Умира на 30 март 1939 година в Чепеларе.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28.
  2. а б в Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 299.
  3. Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 161.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 45.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 127.