Вълчо Сарафов
| Вълчо Сарафов | |
| български революционер | |
 Андон Дечев, Вълчо Сарафов и Иван Славов, 1900 година | |
| Роден |
1877 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Баща | Коста Сарафов |
Вълчо Костов (Костадинов) Сарафов, с псевдоними К. Бояновски, Коста Вълчев и Фотев[1], е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Вълчо Сарафов произхожда от големия македонски български род Сарафови. Tой е син на възрожденския общественик Коста Сарафов и братовчед на водача на ВМОК Борис Сарафов и актьора Кръстьо Сарафов. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, където е привлечен към революционното движение. В 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет в четата на поручик Сарафов и участва в превземането на Мелник. След това е начело на революционния пункт в Дупница, където организира ученическия кръжок „Борба“. Избран е за председател на създадения около 1897 година Македонски кръжок „Революция“, който има клонове в София, Дупница и Ихтиман. В началото на 1899 година Вълчо Сарафов е инициатор за създаването на Тайния революционен младежки кръжок „Целокупна България“, чието име по-късно е сменено на „Васил Левски“.[2][3]
През септември 1899 година братовчед му Борис Сарафов го изпраща да открие и оглави граничния пункт на организацията в Чепеларе. Под ръководството на Славчо Ковачев и на Павел Генадиев, представителя на ВМОК за Пловдивско и Чепеларско и с помощта на Христо Арнаудов от Свиленград и местната учителка Тота Дончева, успява да изгради в Чепеларе и в съседните големи български села Широка лъка и Стойките мрежа от революционни комитети.
Сарафов успява да ликвидира влиянието на Българското тайно революционно братство, което дотогава контролира революционния пункт. Споразумява се с Андон Дечев и Иван Славов, а Илия Хаджитошев напуска околията. Във вътрешността по съвет на Владимир Бочуков разпространява организационните правилници и устави и се сменят някои ръководители. След това Сарафов посещава граничните села и урежда селските комитети. В Широка лъка привлича към организацията Стоян Георгиев, бъдещият екзарх Стефан, ветеринарния фелдшер Н. Григоров, Васил Семерджиев, Ангел Попгеоргиев, Стайко Мих. Терзийски, четник и куриер, и учителя Дойчо Каров. В Стойките в комитета влизат учителите Апостол Кисьов и Илия Т. Чернев, митническият стражар Стою Ан. Глухов и други, в Малево - деец е учителят Ат. Сгуровски.[4] Сарафов създава местно околийско ръководно тяло и канал за пренасяне на оръжие — като куриери служат Манол Куцината и Стоян Хасъма от Долно Дерекьой за вътрешността и Щоно Димов и Филю Пакулев от Чепеларе и Тома Чакъров от Проглед за Пловдив. Каналът е подпомаган от учителите в Хвойна Иван Талев и Христо Брънзалов.
Сарафов организира и районна чета, в която влизат Дядо Петър от Долна Джумая, Димитър Попето, Високия Георги от Негован и Христо Арнаудов.[5]
В околията под ръководството на Сарафов са извършени серия терористични действия, за да се всее респект към организацията. Още през септември 1899 година е убит наклеветеният в доносничество Колю Сбирков от Долно Дерекьой. По-късно през май 1900 година в Чепеларе Христо Арнаудов убива кафеджията в хана на Райчо Кефилев – помака Бекир ефенди, който е турски шпионин. След убийството му Арнаудов бяга в Хебибчево и на негово място идва Георги Мавров от Пещера, който става кафеджия на мястото на убития. В Устово от Манол Куцината от Долно Дерекьой е пребит богатият българин Киряк (Кячо) Данчев, а в Чокманово е направен опит за убийството на Костадин Серезлиев.[6]
На 10 януари 1901 година Сарафов е намерен убит.[7] Убийството е извършено в хана на Райчо Кефилев. На погребението му на 12 януари пристигат Павел Генадиев от Пловдив и Тома Давидов от София.[8] Пристигналият следовател описва случая като самоубийство, но в околните остават съмнения поради факта, че са намерени едва 300 лири от събраните в организационната каса средства. Така Генадиев и Давидов формират комитетска комисия, която впоследствие разкрива убийството. Мотив е грабежът на парите от касата, а убиецът е комитетският член Георги Мавров-Кафеджията.[9][10] По-късно Мавров внезапно изчезва, но всъщност е осъден на смърт и задържан от местни активисти на организацията начело с Дядо Петър. През нощта той е откаран в местността Караманица, където е убит и хвърлен в пещерата Каракуска дупка.[11]
След смъртта на Сарафов граничният пункт е поет временно от Тота Дончева, а по-късно от Константин Антонов Сеченката, който в памет на Вълчо Сарафов приема името Вълчо.[12][13]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Вълчо Дамянов (около 1725 — неизв.) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангела Шемова | Коста Сарафов (1760 — неизв.) | Босилка Кюлюмова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойо Жостов | Иванка Жостова | Злата Сарафова | Вълчо Сарафов (1800 — 1863) | Стоян Сарафов | Петър Сарафов | Харитон Карпузов (1827 — 1899) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коста Сарафов (1840 — 1911) | Мария Стойкова (около 1840 — 1879) | Велико Стойков (около 1835 — 1879) | Никола Сарафов | Янинка Мавродиева | Кочо Д. Мавродиев | Петър Сарафов (1842 — 1915) | Сирма Сарафова (1849 — 1927) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вълчо Сарафов (1877 — 1901) | Ангел Сарафов (1868 — 1932) | Петко Сарафов (1870 — 1942) | Борис Сарафов (1872 — 1907) | Кипра Сарафова (около 1874 — 1962) | Кръстю Сарафов (1876 — 1952) | Злата Сарафова (1879 — ?) | Христо Фетваджиев (1889 — 1977) | Вълчо Сарафов (1880 — 1953) | Никола Сарафов (1882 — 1970) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Радан Сарафов (1908 — 1969) | Фота Сарафова (1915 — 1999) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христина Сарафова (1941 — 1996) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 48, 99.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 234.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 204.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 51, 54.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 52 – 53.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 54 – 55, 107, 113-114.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 55.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 56.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 420.
- ↑ Електронно списание Литературан свят. Престъпление и наказание - документален разказ от Димитър Златев.
- ↑ Родопските пещери - легенди и действителност, Част 1, Георги Райчев, Спелеоклуб „Студенец“ - гр. Чепеларе.
- ↑ Караманджуковъ, Христо Ив. Западнотракийскитѣ българи въ своето културно-историческо минало. Съ особенъ погледъ къмъ тѣхното политико-революционно движение. Т. Книга I. Историята имъ до 1903 год. София, Библиотека „Тракия“ № 7, Издава Тракийскиятъ върховенъ изпълнителенъ комитетъ, Печатница Б. А. Кожухаровъ, 1934. с. 50 – 58.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 149.
