Вълчо Сарафов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вълчо Сарафов
български революционер
Андон Дечев, Вълчо Сарафов и Иван Славов, 1900 година
Андон Дечев, Вълчо Сарафов и Иван Славов, 1900 година

Роден
1877 г.
Починал
10 януари 1901 г. (24 г.)

Образование Солунска българска мъжка гимназия

Вълчо Костов (Костадинов) Сарафов, с псевдоними К. Бояновски, Коста Вълчев и Фотев[1], е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вълчо Сарафов произхожда от големия македонски български род Сарафови. Tой е син на възрожденския общественик Коста Сарафов и братовчед на водача на ВМОК Борис Сарафов и актьора Кръстьо Сарафов. Завършва Солунската българска мъжка гимназия, където е привлечен към революционното движение. В 1895 година участва в Четническата акция на Македонския комитет в четата на поручик Сарафов и участва в превземането на Мелник. След това е начело на революционния пункт в Дупница, където организира ученическия кръжок „Борба“. Избран е за председател на създадения около 1897 година Македонски кръжок „Революция“, който има клонове в София, Дупница и Ихтиман. В началото на 1899 година Вълчо Сарафов е инициатор за създаването на Тайния революционен младежки кръжок „Целокупна България“, чието име по-късно е сменено на „Васил Левски“.[2]

През септември 1899 година братовчед му Борис Сарафов го изпраща да открие и оглави граничния пункт на организацията в Чепеларе. Под ръководството на Славчо Ковачев и на Павел Генадиев, представителя на ВМОК за Пловдивско и Чепеларско и с помощта на Христо Арнаудов от Свиленград и местната учителка Тота Дончева, успява да изгради в Чепеларе и в съседните големи български села Широка лъка и Стойките мрежа от революционни комитети.

Сарафов успява да ликвидира влиянието на Българското тайно революционно братство, което дотогава контролира революционния пункт. Споразумява се с Андон Дечев и Иван Славов, а Илия Хаджитошев напуска околията. Във вътрешността по съвет на Владимир Бочуков разпространява организационните правилници и устави и се сменят някои ръководители. След това Сарафов посещава граничните села и урежда селските комитети. В Широка лъка привлича към организацията Стоян Георгиев, бъдещият екзарх Стефан, ветеринарния фелдшер Н. Григоров, Васил Семерджиев, Ангел Попгеоргиев, Стайко Мих. Терзийски, четник и куриер, и учителя Дойчо Каров. В Стойките в комитета влизат учителите Апостол Кисьов и Илия Т. Чернев, митническият стражар Стою Ан. Глухов и други, в Малево - деец е учителят Ат. Сгуровски.[3] Сарафов създава местно околийско ръководно тяло и канал за пренасяне на оръжие — като куриери служат Манол Куцината и Стоян Хасъма от Долно Дерекьой за вътрешността и Щоно Димов и Филю Пакулев от Чепеларе и Тома Чакъров от Проглед за Пловдив. Каналът е подпомаган от учителите в Хвойна Иван Талев и Христо Брънзалов.

Сарафов организира и районна чета, в която влизат Дядо Петър от Долна Джумая, Димитър Попето, Високия Георги от Негован и Христо Арнаудов.[4]

В околията под ръководството на Сарафов са извършени серия терористични действия, за да се всее респект към организацията. Още през септември 1899 година е убит наклеветеният в доносничество Колю Сбирков от Долно Дерекьой. По-късно през май 1900 година в Чепеларе Христо Арнаудов убива кафеджията в хана на Райчо Кефилев – помака Бекир ефенди, който е турски шпионин. След убийството му Арнаудов бяга в Хебибчево и на негово място идва Георги Мавров от Пещера, който става кафеджия на мястото на убития. В Устово от Манол Куцината от Долно Дерекьой е пребит богатият българин Киряк (Кячо) Данчев, а в Чокманово е направен опит за убийството на Костадин Серезлиев.[5]

На 10 януари 1901 година Сарафов е намерен убит.[6] Убийството е извършено в хана на Райчо Кефилев. На погребението му на 12 януари пристигат Павел Генадиев от Пловдив и Тома Давидов от София.[7] Пристигналият следовател описва случая като самоубийство, но в околните остават съмнения поради факта, че са намерени едва 300 лири от събраните в организационната каса средства. Така Генадиев и Давидов формират комитетска комисия, която впоследствие разкрива убийството. Мотив е грабежът на парите от касата, а убиецът е комитетският член Георги Мавров-Кафеджията.[8] По-късно Мавров внезапно изчезва, но всъщност е осъден на смърт и задържан от местни активисти на организацията начело с Дядо Петър. През нощта той е откаран в местността Караманица, където е убит и хвърлен в пещерата Каракуска дупка.[9]

След смъртта на Сарафов граничният пункт е поет временно от Тота Дончева, а по-късно от Константин Антонов Сеченката, който в памет на Вълчо Сарафов приема името Вълчо.[10][11]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1836 — 1911)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.48, 99
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 234.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 51, 54.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 52 – 53.
  5. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 54 – 55, 107, 113-114.
  6. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 55.
  7. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 56.
  8. Електронно списание Литературан свят. Престъпление и наказание - документален разказ от Димитър Златев.
  9. Родопските пещери - легенди и действителност, Част 1, Георги Райчев, Спелеоклуб „Студенец“ - гр. Чепеларе.
  10. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 50 – 58.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 149.
     Портал „Македония“         Портал „Македония