Сарафови
| Сарафови | |
| Страна |  Османска империя България |
|---|---|
| Националност | българи |
Сарафови е виден български род от Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]Първите известни представители на рода живеят в неврокопското село Гайтаниново (тогава в Османската империя, днес в България) през XVIII век. Според семейната история предците им са се преселили там от село Осеново поради помохамеданчванията около 1690 – 1700 година. Носели са фамилията Дамянови, но в Гайтаниново започват да ги наричат и Шопови, както казвали на заселниците от вътрешността на българските земи.[1] През май 1858 година Вълчо Сарафов завел тримата си сина Коста, Петър и Никола на поклонение в Рилския манастир и по пътя ги качил на Попова глава, посочил Осеново и казал: „Преди повече от 100 години, когато целият Доспат е бил потурчен, прадядото на дядо ви Коста като по-събуден и корав християнин плюнал на мохамеданството и заедно със своите братя се преселил в Гайтаниново“.[2]
Синът на Вълчо Дамянов (роден около 1725 година) – Коста В. Дамянов/Шопов, бива наречен Сарафа, оттам тръгва и фамилното име Сарафови. Той е виден български търговец и възрожденски деец,[3][1] един от водачите на българските църковни и просветни борби в Източна Македония. Кмет е на Гайтаниново, а също и околийски кмет в Неврокоп. Защитава интересите на българското население в Неврокопско, преследван е и от османските власти, и от гръцките църковни власти и е отровен.[3][1]
Коста Сарафов има 4 деца: Петър, поп Стоян, Вълчо и Иванка. Чрез Иванка родът Сарафови се сродява с рода Жостови, неин син е Антон Жостов, а внуци са генерал Константин Жостов, генерал Димитър Жостов и полковник Спас Жостов, загинал при атентата в църквата „Света Неделя“.[4]
Най-малкият син на Коста – Вълчо Сарафов, както и баща си дейно участва в Българското възраждане в Източна Македония. Неговите синове Коста Сарафов и Петър Сарафов продължават пътя на предците си като просветители и революционери, а сред техните потомци, всички получили високо образовани, са видните революционери Вълчо К. Сарафов и Борис Сарафов, лекарите Ангел Сарафов и Злата Сарафова, инженерите Петко Сарафов и Никола Сарафов, учителката Кипра Сарафова и големият български артист Кръстьо Сарафов. Жертва на комунистическия режим в България е д-р Радан Сарафов.
Чрез дъщерята на Вълчо Сарафов – Мария, родът се сродява със Стойкови от Гайтаниново. Мъжът ѝ загива като опълченец на Шипка; техни потомци, отгледани от Петър Сарафов, са Георги Стойков (съдия), генерал Иван Стойков и дееца на ВМОРО полк. Димитър Стойков.
Чрез другата дъщеря на Вълчо Сарафов – Янинка, родът се сродява с Мавродиеви от Гайтаниново. Сред потомците им са видни български общественици: Кочо Мавродиев, Петър Мавродиев, Димитър Мавродиев и други.
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Вълчо Дамянов (около 1725 — неизв.) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангела Шемова | Коста Сарафов (1760 — неизв.) | Босилка Кюлюмова | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стойо Жостов | Иванка Жостова | Злата Сарафова | Вълчо Сарафов (1800 — 1863) | Стоян Сарафов | Петър Сарафов | Харитон Карпузов (1827 — 1899) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Коста Сарафов (1840 — 1911) | Мария Стойкова (около 1840 — 1879) | Велико Стойков (около 1835 — 1879) | Никола Сарафов | Янинка Мавродиева | Кочо Д. Мавродиев | Петър Сарафов (1842 — 1915) | Сирма Сарафова (1849 — 1927) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Вълчо Сарафов (1877 — 1901) | Ангел Сарафов (1868 — 1932) | Петко Сарафов (1870 — 1942) | Борис Сарафов (1872 — 1907) | Кипра Сарафова (около 1874 — 1962) | Кръстю Сарафов (1876 — 1952) | Злата Сарафова (1879 — ?) | Христо Фетваджиев (1889 — 1977) | Вълчо Сарафов (1880 — 1953) | Никола Сарафов (1882 — 1970) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Радан Сарафов (1908 — 1969) | Фота Сарафова (1915 — 1999) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христина Сарафова (1941 — 1996) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Панчелиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река // в. Стандарт web.archive.org. 22 януари 2007. Архивиран от оригинала на 2014-03-15. Посетен на 20 януари 2022.
- ↑ Грудев, Стефан. Кръстьо Сарафов: Жизнен и творчески път. София, Наука и изкуство, 1970. с. 9.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 234.
- ↑ Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов – историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 27–31., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104422/http://vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf, посетен на 6 февруари 2010
