Димитър Жостов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Жостов
български генерал
Dimitar Zhostov 1905.JPG

Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Софийски университет
Национален военен университет
Солунска българска мъжка гимназия

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България
Друга дейност
Политика
Партия Демократически сговор
Депутат
XXII ОНС   
Димитър Жостов в Общомедия

Димитър Андонов Жостов е български военен деец, генерал-майор и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Жостов е роден на 16 септември 1968 г. в неврокопското село Гайтаниново. Син е на Андон Жостов и брат на Константин Жостов и Спас Жостов. Завършва с втория випуск на Солунската българска мъжка гимназия в 1887 година,[1][2] а през 1890 година завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 2 август е произведен в чин подпоручик, а на 21 август 1893 г. в чин поручик. Служи в 1-ви конен полк.[3] Влиза в редовете на Македонския комитет.[4] Участва в Четническата акция като войвода на един от отрядите на организацията.

В 1897 година завършва право в Софийското висше училище и става военен прокурор. През 1900 г. е произведен в чин капитан, от 15 май 1907 г. е майор, а от 5 април 1912 г. – подполковник. Служи като помощник-прокурор в Шуменския военен съд, следовател в Русенския военен съд и като председател на Софийския военен съд.[3]

Подполковик Жостов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническа война (1913), след което на 2 август 1915 г. е произведен в чин полковник. През Първата световна война (1915 – 1918) полковник Жостов е началник на военносъдебната част на Втора армия, след което е началник на военносъдебната част. След войната на 27 ноември 1918 е произведен в чин генерал-майор и през 1919 г. е уволнен от служба.

Избран е на изборите на 29 май 1927 година за депутат в 22 Обикновено Народно събрание (1927 – 1931) с листата на Демократическия сговор от Неврокопска избирателна околия.[5] На 17 юли 1927 година народните представители от Горноджумайска, Неврокопска и Петричка околия в частно заседание се обособяват в отделна парламентарна група с председател д-р Иван Каранджулов и секретар Ангел Узунов, запасен член на Задграничното представителство на ВМРО.[6] Член-учредител е на Македонския научен институт.[7][8][9]

Генерал-майор Димитър Жостов умира на 21 декември 1935 година в София.[10] Погребан е в Централните софийски гробища.[11]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Жостовъ, Д. Негово превъзходителство социалното безгрижие. Фейлетони. Книга втора. София, „Хемусъ“, 1929. с. 1929.
  • „Негово величество невежеството“ (1923), сборник с фейлетони
  • „Негово превъзходителство социалното безгрижие“ (1929), сборник с фейлетони
  • „Псалом що в Библията го нема“,в-к „Свободна Македония“, година II, бр. 55, София, 25 април 1924 година

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Сарафова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Жостов
(1842 - 1903)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Жостов
(1867 - 1916)
 
Димитър Жостов
(1868 - 1935)
 
Спас Жостов
(1881 - 1925)
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 89.
  2. Конева, Румяна. Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити, във: Военноисторически сборник, 2008., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен 5 февруари 2009 
  3. а б Руменин, с. 311
  4. Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf
  5. Тюлеков, Димитър. Дейността на македонската парламентарна група в XXII и XXIII обикновено народно събрание (1927 – 1934 г.). // Македонски преглед XXIV (1). 2001. с. 29.
  6. Тюлеков, Димитър. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934. Благоевград, Университетско издателство „Неофит Рилски“, 2001. ISBN 954-81-87-56-6.
  7. Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  8. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 339.
  9. Захариева, Снежана, Флорика Велева. Генерал Константин Жостов – историята на един достоен българин. в: Военноисторически сборник, 2007, 3, стр. 28., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104422/http://vi-books.com/vis/vis7/vis7.3/VS-3_07.pdf, посетен 5 февруари 2009 
  10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 163.
  11. Революционери, поборници, военни дейци. // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 311.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „Право“         Портал „Право          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония