Велизар Лазаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велизар Лазаров
български генерал
ЗваниеГенерал от пехотата
Години на служба1889 – 1929
Служи наНационално знаме на България България
Командвания1-ви пехотен полк
1-ва пехотна дивизия
Битки/войниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
6 април 1941 г. (72 г.)
Друга дейностпредседател на БОК

Велизар Манолов Лазаров е български офицер, генерал от пехотата. Председател на БОК.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Велизар Лазаров е роден на 8 септември 1868 г. в Ловеч. Син е на просветния деец Манол Лазаров.[1] Участва в като доброволец в Сръбско-българската война (1885). Постъпва във Военното училище (София) и го завършва през 1889 г. с военно звание подпоручик. Служи в пехотата. На 2 август 1892 г. е повишен в звание поручик, а през 1899 г. в капитан. От 1900 г. командва рота в 1--ви пехотен софийски полк, а от 1909 служи във военното училище. На 14 април 1910 г. е повишен в звание майор.

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 3-та дружина от 14 пехотен македонски полк на 7-а дивизия. През 1913 година той е командир на дружината, сформирала българския гарнизон на Солун. По време на Междусъюзническата война, след смазването на съпротивата на дружината, е пленен и заточен от гърците. След това е освободен. На 1 април 1914 г. е повишен в звание подполковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) е комендант на София. От 1916 г. е командир на 1-ви пехотен софийски полк, с който се сражава в Добруджа, а през следващите години на Южния фронт. От 16 март 1917 г. е полковник, а от 25 октомври 1920 г. е генерал-майор. След войната командва 1-ва пехотна софийска дивизия.

Лазаров е активен участник във Военния съюз и е уволнен от армията на 26 октомври 1920 година при опитите на министър-председателя и военен министър Александър Стамболийски да ликвидира съюза.[2] Участва в преврата на 9 юни 1923 г.. Назначен за началник на Софийския гарнизон (1923 – 1929). От 1924 г. е началник на Военното училище, а от 1927 г. е началник на 1-ва военноинспекционна област.[3] Генерал-лейтенант от 26 декември 1925 г., генерал от пехотата от 11 септември 1929 г. Уволнен е от служба през 1929 г.[4]

От 16 ноември 1929 г. е председател на БОК, като организира първата балканиада през септември 1931 в София. В периода 1930 – 1932 г. е председател на Съюза на запасните офицери. По време на военната си кариера служи в 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия, 38-и пехотен полк, като инструктор на погранични войски.

Женен е и има 4 деца.

Генерал от пехотата Велизар Лазаров умира на 6 април 1941 г. в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Скопски и Пловдивски митрополит Максим. Автобиография. Спомени. София, Ик „Христо Ботев“, ИК „Вяра и култура“, 1993. ISBN 954-445-080-7. с. 14.
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 97.
  3. Министерска заповед № 228а от 1927 г.
  4. Царска заповед № 13 от 1929 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]