Петър Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Илиев
български военен деец
Роден: 30 ноември 1910 г.
Починал: 6 април 1998 г. (87 г.)

Петър Христов Илиев е български офицер и военен деец, както от царство България, така и от Народна Република България, генерал-лейтенант.

Той е сред малкото български действащи офицери преди 9 септември 1944 г., които са членове на БКП, дотогава намираща се в нелегалност. Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, главен участник в Деветосептемврийския преврат от 1944 г. и във водената след това Отечествена война на България против Нацистка Германия от 1944 – 1945 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Илиев е роден на 30 ноември 1910 г. в Кюстендил. Родът му е от кюстендилското село Габрешевци. Завършва средно образование в родния си град. Член е на БКМС от 1926 г. и на БКП от 1930 г.

През 1929 г. постъпва в ШЗО, където участва в дейността на нелегалните групи. От 1930 до 1933 г. учи във Военното училище. Завършва Военна академия (1939 – 1943). Действуващ армейски офицер през периода от 1934 и към 9 септември 1944 г.

Участва в комунистическото Съпротивително движение по време на Втората световна война. Член на Централната военна комисия при ЦК на БРП (к) (1941 – 1942). Член на Главния щаб (от февруари 1943 г.) и началник-щаб (от февруари 1944 г.) на НОВА.Служи в Министерство на войната от 1939 г. Единственият действуващ офицер от участницте в Деветосептемврийския преврат който преди 9 септември 1944 г. е член на БКП. Взема участие в Деветосептемврийския преврат през 1944 г. След 9 септември 1944 е произведен в Генерал-майор и Генерал-лейтенант.

След 9 септември 1944 г. заема отговорни длъжности в армията както по време на водената против Германия Отечествена война на България 1944 – 1945 г., така и след това: началник на канцеларията Управление кадри на МНО, началник на ШЗО, началник на Управление бойна подготовка, заместник-началник на Военната академия и др. Завършва Висшата военна академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР „Климент Ворошилов“ (1950) и така става заедно с генерал-лейтенант Димитър Попов единствените български офицери служили като действуващи такива в армията на Царство България преди и след 9 септември 1944 г. и завършили съветски военни академии.

Военен аташе в СССР (април – септември 1946 и 1965 – 1972). Член на Централната контролно-ревизионна комисия от 1976 г.

Автор на мемоарната книга „В леговището на вълците" (1968, 1983). Кандидат на педагогическите науки.

Награден със званието „Герой на социалистическия труд“ (1980), ордените „Георги Димитров“ (1980 и 1985), „Девети септември 1944 г.“ I степен, „За народна свобода“ I степен, „НРБ“ II степен (1959) I степен (1971). Признат за АБПФК. Удостоен със званието „Почетен гражданин на Кюстендил“ (1983)[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., стр. 264