Петър Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Петър Илиев
български военен деец
Роден: 30 ноември 1910 г.
Починал: 6 април 1998 г. (87 г.)

Петър Христов Илиев е български офицер и военен деец както от царство България , така и от Народна Република България, генерал-лейтенант, един от малкото български действуващи офицери преди 9 септември 1944г които са членове на БКП дотогава намираща се в нелегалност. Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, и пак през този период главен участник в Деветосептемврийския преврат -1944 г. и във водената след това Отечествена война на България против хитлеристка Германия 1944-1945 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Илиев е роден на 30 ноември 1910 г. в гр. Кюстендил.Родът му е от кюстендилското село Габрешевци. Завършва средно образование в родния си град. Член на БКМС от 1926 г. и на БКП от 1930 г.

През 1929 г. постъпва в ШЗО, където участва в дейността на нелегалните групи. От 1930 до 1933 г. учи във Военното училище. Завършва Военна академия (1939-1943). Действуващ армейски офицер през периода от 1934 и към 9 септември 1944 г.

Участва в комунистическото Съпротивително движение по време на Втората световна война. Член на Централната военна комисия при ЦК на БРП (к) (1941—1942). Член на Главния щаб (от февруари 1943 г.) и началник-щаб (от февруари 1944 г.) на НОВА.Служи в Министерство на войната от 1939 г. Единственият действуващ офицер от участницте в Деветосептемврийския преврат който преди 9 септември 1944г е член на БКП. Взема участие в Деветосептемврийския преврат през 1944 г. След 9 септември 1944 е произведен в Генерал-майор и Генерал-лейтенант.

След 9 септември 1944 г. заема отговорни длъжности в армията както по време на водената против Германия Отечествена война на България 1944-45г , така и след това : началник на канцеларията Управление кадри на МНО, началник на ШЗО, началник на Управление бойна подготовка, заместник-началник на Военната академия и др. Завършва Висшата военна академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР „Климент Ворошилов“ (1950)и така става заедно с генерал-лейтенант Димитър Попов един от двамата български офицери служили като действуващи такива в армията на царство България преди и след 9 септември 1944г завършили съветски военни академии . Военно аташе в СССР (април- септември 1946 и 1965-1972). Член на контролно-ревизионната комисия при ЦК на БКП (от 1976).

Автор на мемоарната книга „В леговището на вълците" (1968, 1983). Кандидат на педагогическите науки.

Награден със Занието „Герой на социалистическия труд“ (1980), Орден „Георги Димитров“ (1980 и 1985), Орден „Девети септември 1944 г.“ I степен, Орден „За народна свобода“ I степен, Орден „НРБ“ II степен (1959), I степен (1971). Удостоен със званията АБПФК и „Почетен гражданин на Кюстендил“ (1983).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., стр. 264.