Петър Илиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Илиев
български военен деец
Роден: 30 ноември 1910 г.
Починал: 6 април 1998 г. (87 г.)

Петър Христов Илиев е български офицер и военен деец, генерал-лейтенант. Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Илиев е роден на 30 ноември 1910 г. в гр. Кюстендил. Завършва средно образование в родния си град. Член на БКМС от 1926 г. и на БКП от 1930 г.

През 1929 г. постъпва в ШЗО, където участва в дейността на нелегалните групи. От 1930 до 1933 г. учи във Военното училище. Завършва Военна академия (1939-1943). Действуващ армейски офицер през периода 1934-1940 г.

Участва в комунистическото Съпротивително движение по време на Втората световна война. Член на Централната военна комисия при ЦК на БРП (к) (1941—1942). Член на Главния щаб (от м. февруари 1943 г.) и началник-щаб (от м. февруари 1944 г.) на НОВА. Взема участие в Деветосептемврийския преврат през 1944 г.

След 9 септември 1944 г. заема отговорни длъжности в армията : началник на канцеларията Управление кадри на МНО, началник на ШЗО, началник на Управление бойна подготовка, заместник-началник на Военната академия и др. Завършва Висшата военна академия на Генералния щаб на въоръжените сили на СССР „Климент Ворошилов“ (1950). Военно аташе в СССР (м. април- м. септември 1946 и 1965-1972). Член на контролно-ревизионната комисия при ЦК на БКП (от 1976).

Автор на мемоарната книга „В леговището на вълците" (1968, 1983). Кандидат на педагогическите науки.

Награден със Занието „Герой на социалистическия труд“ (1980), Орден „Георги Димитров“ (1980 и 1985), Орден „Девети септември 1944 г.“ I степен, Орден „За народна свобода“ I степен, Орден „НРБ“ II степен (1959), I степен (1971). Удостоен със званията АБПФК и „Почетен гражданин на Кюстендил“ (1983).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., стр. 264.