Васил Силяновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Силяновски
български военен инженер
Роден
Починал
1946 г. (75 г.)

Образование Национален военен университет
Техника
Област Военно инженерство

Васил Константинов Силяновски е български офицер, генерал-майор от военноинженерното ведомство, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Силяновски е роден на 10 ноември[1] 1870 година в Крушево, тогава в Османската империя, племенник на генерал-майора от руската армия Георги Силяновски. На 3 октомври 1888 г. постъпва на военна служба.[2] През 1890 година завършва в 12 випуск на Военното училище в София и на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в инженерните части. През 1894 година е произведен в чин поручик. През 1899 година е прехвърлен на служба в Техническата дружина. Същата година, като поручик в Техническата дружина е командирован за обучение в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург, през 1900 година е произведен в чин капитан, а академията завършва през 1902 година.[3][4] Служи в Телеграфния парк.[2]

На 31 декември 1906 година е произведен в чин майор, през 1911 в чин подполковник и на 1 октомври 1915 – в чин полковник. Служи последователно като военен инженер на 6, и 5 пехотни дивизии (1909). През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е офицер за поръчки в Главната квартира.[2] През януари 1915 г. е назначен за командир на техническата дружина. През Първата световна война (1915 – 1918) след което началник на инженерните войски на 1-ва армия и на 3-та военна инспекция.

През 1919 година излиза в запас, а на 30 декември 1935 година е произведен в чин генерал-майор.

Член е на Софийския клон на Българското инженерно-архитектурно дружество.[5]

Генерал-майор Васил Силяновски умира през 1946 година в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Силяновски, В. – „Спомени и бележки по обсадата и атаката на крепостта Одрин. 1912 – 1913.“ София, 1927, печатница Т. Т. Драгиев, 31 с.
  • Силяновски, В. – „Защита против аеропланните нападения. Опазване на мирното население“, София, 1932, Печатница „Право“, 28 с.
  • Силяновски, В. – „Позиция, огън и техника като фактори за победата. С истински примери от последните войни“, София, 1935, печатница Армейския военно-издателски фонд, 66 с.

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Аврам Силяновски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Силяновски
(1857 — 1944)
 
Константин Силяновски
 
Иван Силяновски
 
Антон Силяновски
 
Олга Футекова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Силяновски
(1870 — 1946)
 
Григор Силяновски
(1872 — 1937)
 
Димитър Силяновски
(1892 — 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Трифон Силяновски
(1932 — 2005)
 
 
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Роден на 10 февруари, според: Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 196
  2. а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  3. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 196 (Цит: ЦДА, ф. 243, оп. 6, а. е. 1, л 101; ВИ, № 106, 14 октомври 1899; №79, 17 август 1902; Списък на генералите и офицерите (1900), с. 200)
  4. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  5. Цонев, Младен Гутев. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949: Енциклопедичен справочник, Акад. изд. проф. Марин Дринов, София, 2001.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония