Васил Силяновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Силяновски
български военен инженер
Роден
Починал
1946 г. (75 г.)
Техника
Област Военно инженерство

Васил Константинов Силяновски е български офицер, генерал-майор от военноинженерното ведомство, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Силяновски е роден на 10 ноември[1] 1870 година в Крушево, тогава в Османската империя, племенник на генерал-майора от руската армия Георги Силяновски. На 3 октомври 1888 г. постъпва на военна служба.[2] През 1890 година завършва в 12 випуск на Военното училище в София и на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в инженерните части. През 1894 година е произведен в чин поручик. През 1899 година е прехвърлен на служба в Техническата дружина. Същата година, като поручик в Техническата дружина е командирован за обучение в Николаевската инженерна академия в Санкт Петербург, през 1900 година е произведен в чин капитан, а академията завършва през 1902 година.[3] Служи в Телеграфния парк.[2]

На 31 декември 1906 година е произведен в чин майор, през 1911 в чин подполковник и на 1 октомври 1915 – в чин полковник. Служи последователно като военен инженер на 6, и 5 пехотни дивизии (1909). През Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) е офицер за поръчки в Главната квартира.[2] През януари 1915 г. е назначен за командир на техническата дружина. През Първата световна война (1915 – 1918) след което началник на инженерните войски на 1-ва армия и на 3-та военна инспекция.

През 1919 година излиза в запас, а на 30 декември 1935 година е произведен в чин генерал-майор.

Член е на Софийския клон на Българското инженерно-архитектурно дружество.[4]

Генерал-майор Васил Силяновски умира през 1946 година в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Силяновски, В. – „Спомени и бележки по обсадата и атаката на крепостта Одрин. 1912 – 1913.“ София, 1927, печатница Т. Т. Драгиев, 31 с.
  • Силяновски, В. – „Защита против аеропланните нападения. Опазване на мирното население“, София, 1932, Печатница „Право“, 28 с.
  • Силяновски, В. – „Позиция, огън и техника като фактори за победата. С истински примери от последните войни“, София, 1935, печатница Армейския военно-издателски фонд, 66 с.

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Аврам Силяновски
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Силяновски
(1857 — 1944)
 
Константин Силяновски
 
Иван Силяновски
 
Антон Силяновски
 
Олга Футекова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Васил Силяновски
(1870 — 1946)
 
Григор Силяновски
(1872 — 1937)
 
Димитър Силяновски
(1892 — 1971)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Трифон Силяновски
(1932 — 2005)
 
 
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Роден на 10 февруари, според: Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 196
  2. а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  3. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 196 (Цит: ЦДА, ф. 243, оп. 6, а. е. 1, л 101; ВИ, № 106, 14 октомври 1899; №79, 17 август 1902; Списък на генералите и офицерите (1900), с. 200)
  4. Цонев, Младен Гутев. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949: Енциклопедичен справочник, Акад. изд. проф. Марин Дринов, София, 2001.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония