Калин Найденов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Калин Найденов
български военен деец

Роден
Починал
16 април 1925 г. (60 г.)
Калин Найденов в Общомедия

Калин Георгиев Найденов е български офицер (генерал-лейтенант) и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на дома на Калин Найденов
Сградата е на адрес ул. „Васил Левски“ № 53, София

Роден е в Широка лъка при баща Георги Калинов Найденов и майка Стойка Пеева Найденова. Баща му е заможен, както и голям родолюбец – участва в революционния комитет, при който са готвели за общонародно въстание.

Завършва своето средно образование в Пловдив, след което през 188384 г. завършва и Военното училище в София (1885). В него той демонстрира големи възможности по математика, и за това се насочва към артилерията. Започва военната си служба в Пловдив. През следващата 1885 г. се обявява Съединението на България. Найденов е командир на полубатарея от 1-ви артилерийски полк в Сръбско-българската война, участва в боевете при Сливница и е ранен при връх Три уши. След войната започва да пише активно, като набляга на военна тематика.

През 1888 г. държи изпит и заминава да учи във военна академия в Торино (Италия), която завършва през 1891 г. През 1892 г. го изпращат в Германия в заводите „Круп“, а след това във Франция и Англия, за да се запознае с производството на артилерийско оборудване. По негова конструкция там се изработват 15-см гаубици. На основата на тези свои знания и умения множество европейски държави търсили услугите на генерала за консултации.

След завръщането си в България през 1894 г. Калин Найденов преподава във Военното училище и заема различни длъжности – командир на батарея (1894 – 1895 г.), началник на Софийския артилерийски арсенал (1895 – 1899 г.), началник на Техническия отдел в Артилерийската инспекция (1901 – 1908 г.). Найденов участва в Балканските войни като помощник-началник на артилерията при Щаба на действащата армия. Според някои военни историци като Димитър Азманов Калин Найденов дава своя принос за широкото използване на артилерията в бойните действия срещу Османската империя.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) е помощник началник на артилерията при Щаба на армията.

В периода 1913 – 1915 година е Инспектор на артилерията. На 14 февруари 1914 г. е произведен в чин генерал-майор.

При започването на Първата световна война през 1915 г. е назначен за военен министър и остава на този пост до 21 юни 1918 г.

За участието си във войната е награден с османските орден „Меджидие“ I степен, златен орден „Лиякат“ (17 декември 1916), медал „За бойни заслуги“ (1917) и златен орден „Имтияз“, Османска империя (1917).[1]

През 1918 г. генерал Найденов е уволнен от армията, а през 1923 г. е осъден от Третия държавен съд на 15 години затвор. Амнистиран е през 1924 г. и става професор по артилерийски науки във Военното училище. Написва няколко научни труда и статии.

Автор е на десетки статии във „Военен журнал“, „Военни известия“ и „Отечество“, на учебници и монографии.

Генерал-лейтенант Калин Найденов загива при комунистическия атентат в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Военен орден „За храброст“ III степен
  • Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове
  • Орден „Меджидие“ I степен, Османска империя
  • Златен орден „Лиякат“, Османска империя (17 декември 1916)
  • Медал „За бойни заслуги“, Османска империя (1917)
  • Златен орден „Имтияз“, Османска империя (1917)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Материали от shiroka-luka.com, използвани с разрешение
  • Ташев, Т. Министрите на България 1879 – 1999. С., 1999.
  • Вазов, В. Животописни бележки. С., 1992.
  • Дневникът на генерал Калин Найденов. – Известия на държавните архиви, 81, 2004,