Иван Веймарн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Веймарн
руски офицер
Роден: 20 март 1852 г.
Починал: 1915 г. (62 г.)

Иван Иванович Веймарн (на руски: Иван Иванович Веймарн) е руски офицер, генерал-лейтенант. Служи в Българската армия, управляващ Военното министерство (1885).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Веймарн е роден на 20 март (8 март стар стил) 1852 година.[1] През 1871 година завършва Kиколаевското кавалерийско училище, след което служи в лейбгвардейския Конно-гренадирски полк.[2]

Участва в Руско-турската война през 1877-1878 година.[1]

През март 1884 г. е изпратен в България като другар на военния министър (заместник-министър). От март до април 1885 г. е управляващ Военното министерство във второто правителство на Петко Каравелов.[3]. Напуска страната през септември 1885 г., заедно с останалите руски офицери.[1]

Назначен е за командир на 11-ти Драгунски полк (1891), началник-щаб на 14-ти Армейски корпус (1896), началник-щаб на Отделния корпус на граничната стража (1901). Повишен е във военно звание в генерал-лейтенант от 1902 г. Командир на 14-ти Армейски корпус (1906).[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 85-86.
  2. а б ((ru))  Веймарн Иван Иванович. // regiment.ru. regiment.ru, 2012. Посетен на 2013-01-01.
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 39, ISBN 954-528-790-X