Иван Веймарн
| Иван Веймарн | |
| руски офицер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1915 г.
Руска империя |
| Националност | |
| Учил в | Николаевско кавалерийско училище Академия на Генералния щаб |
| Военна служба | |
| Звание | генерал-лейтенант |
Иван Иванович Веймарн (на руски: Иван Иванович Веймарн) е руски офицер, генерал-лейтенант. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Служи в Българската армия. Управляващ на Военното министерство (1885).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Веймарн е роден на 8/20 март 1852 г. в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще.[1] Завършва Николаевското кавалерийско училище с производство в първо офицерско звание прапорщик и назначение в лейбгвардейския Конно-гренадирски полк (1871).[2] Завършва Николаевската академия на Генералния щаб. Служи като старши адютант на 13-а кавалерийска дивизия.
Участва в Руско-турската война (1877-1878).[1]
През март 1884 г. е изпратен в България като другар на военния министър (заместник-министър). От март до април 1885 г. е управляващ Военното министерство във второто правителство на Петко Каравелов.[3]. Напуска страната заедно с останалите руски офицери през септември 1885 г.[1]
След завръщането си в Русия е назначен е за командир на 11-и Драгунски полк (1891), началник на щаба на 14-и армейски корпус (1896), началник на щаба на Отделния корпус на граничната стража (1901). Повишен е във военно звание в генерал-лейтенант от 1902 г. Командир на 14-и армейски корпус (1906).[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 85 – 86.
- 1 2 Веймарн Иван Иванович // regiment.ru. regiment.ru, 2012. Архивиран от оригинала на 10 декември 2011. Посетен на 1 януари 2013. (на руски)
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 39, ISBN 954-528-790-X
| |||||||||||||||