Стефан Цанев (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за военния деец. За писателя вижте Стефан Цанев.

Стефан Цанев
български генерал
Войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Награди Военен орден „За храброст“
Свети Александър
За военна заслуга
Железен кръст
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
неизв.

Стефан Цанев Цанев е български офицер (генерал-лейтенант), военен министър в периода от 21 април до 23 ноември 1935 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Цанев е роден на 26 декември 1881 г. в село Градец, Сливенско. През 1902 г. завършва Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик. През 1909 г. е произведен в чин поручик, а през 1909 г. в чин капитан.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) е интендант в щаба на 4-та пехотна преславска дивизия, след което е командир на 3-та рота в 7-и пехотен полк.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на дружина в 7-и пехотен полк. На 5 декември 1916 г. е произведен в чин майор.

В периода от 1918 до 1931 г. е командир последователно на 10-и и 25-и пехотен полк. На 1 април 1919 г. е произведен в чин подполковник, а на 26 март 1925 г. в чин полковник. През 1931 г. е назначен за командир на 2-ва пехотна тракийска дивизия. На 30 април 1933 г. е произведен в чин генерал-майор и назначен за командир на 1-ва пехотна софийска дивизия. В периода от 1934 до 1935 г. е началник на Втора военноинспекционна област.

На 21 април 1935 г. е назначен за военен министър, като заема този пост до 23 ноември същата година, след което е назначен за генерал-адютант на цар Борис III. На 5 май 1936 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.

Умира след 1944 г. в Рим.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Цанев, С., Боятъ при Тутраканъ – описание съ критически разборъ (съ 2 скици), София, 1929, Печатница на армейския военно-издателски фондъ, 68 стр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]