Пьотър Паренсов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Пьотър Паренсов
Руски военен и политик
генерал П. Д. Паренсов,
генерал П. Д. Паренсов,

Роден
Пётр Паренсов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg с. Ивашево, Русия
Починал
26 август 1914 г. (на 71 г.)
Професия воененполитик
Военна служба
Звание Генерал от пехотата
Години на служба 1860–1878
Служил на Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя
Flag of Bulgaria.svg България
Род войски пехотни войски
Родства ген. Дмитрий Паренсов

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Пьотър Дмитриевич Паренсов (на руски: Пётр Дмитриевич Паренсов) е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877–1878) и пръв военен министър на Княжество България[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и военна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Пьотър Паренсов е роден на 5 юли 1843 г. в с. Ивашево, Вологодска губерния, Русия. Потомствен дворянин. Посвещава се на военна кариера. Звършва Пажеския кадетски корпус (1860) и Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия (1867). Офицер за особени поръчения при великия княз Николай Николаевич в Санкт-петербургския военен окръг[1][2].

Руско-турска война (1877–1878)[редактиране | редактиране на кода]

През 1876 г. предприема по поръчение на Главната квартира на Дунавската руска армия разузнаване на турските военни сили в Северна България.

Със започването на Руско-турската война (1877-1878) е назначен в Генералния щаб като офицер за особени поръчения и началник-щаб на Кавказката казашка дивизия. На 5 юли 1877 г. в състава на сборно тактическо подразделение (Казашкия отряд с командир полковник Алексей Жеребков) участва в първото освобождение на Ловеч. Полковник Паренсов прочита пред ловешките граждани „Императорска прокламация за обявяване на войната“. За превземането на Ловеч е награден със Златно оръжие „За храброст“[1][2].

Предоставя на командването разузнавателни сведения за подготвяно турско настъпление към Ловеч. Пренебрегването им води до овладяване на града от турците. Пред август 1877 г. е назначен за началник-щаб на Сборния отряд, командван от генерал-майор Александър Имеретински. Задачата е овладяване на Ловеч. Съставя диспозицията за действие на частите. На 22 август след еднодневна битка за Ловеч градът е освободен за втори път. Полковник Паренсов е награден с „Георгиевски пискюл“, а за участието му при превземането на Плевен под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и с орден „Свети Владимир“ II ст[1][2].

През април 1878 г. е повишен във военно звание генерал-майор. Назначен е за началник-щаб на XII-ти армейски корпус, с който остава в България след подписването на Санстефанския мирен договор.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението генерал-майор Паренсов е назначен с Указ № 1 от 5 юли 1879 г. за пръв военен министър на Княжество България в правителството на Тодор Бурмов. За втори път заема поста в правителството на митрополит Климент[1][2].

Поставя основите на редовната Българска армия. Организира снабдяването с оръжие и боеприпаси от Русия, строителството на казарми, вещевото снабдяване, подготовката на български офицери в руски военни училища и академии. Противопоставя се на опитите на княз Александър Батенберг да назначи австрийски и пруски офицери и бива отзован в Русия.

След завръщането си в Русия последователно е командир на VI-та кавказка дивизия, помощник на началник-щаба на Варшавския военен окръг, комендант на Петродворец. Генерал-лейтенант (1890), генерал от пехотата (1901). Награден с Орден „Свети Александър Невски“ (1899)[1][2].

Автор на военни трудове. Издава и спомените си „Из прошлого“ в 3 тома.

Признателност[редактиране | редактиране на кода]

През 1907 г. посещава България за тържествата по повод 30-годишнината от Освобождението на България.

Провъзгласен е за почетен гражданин на Ловеч на 31 август 1907 г. „за заслуги при двукратното освобождение на Ловеч от турско иго“ .

Семейството на Пьотър Паренсов след смъртта му се установява в София. Подпомагано е материално от Ловешката община и Ловешкото културно-благотворително дружество в София. Неговото име носят улици в Ловеч, София и Варна[1][3][2].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Членовете на първото правителство на България.
  • „Из прошлого, Воспоминания офицера“ (ч. 1-5; 1901–1908)
  • „Из миналото, Спомени“ (1909)

Военни награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на Орден „Света Ана“ III-та степен (1870)
  • Носител на Орден „Свети Станислав“ II-ра степен (1870)
  • Носител на Орден „Света Ана“ II-ра степен (1876)
  • Носител на Златно оръжие „За храброст“ (1877)
  • Носител на Орден „Свети Владимир“ IV-та степен (1877)
  • Носител на Орден „Свети Владимир“ III-та степен (1877)
  • Носител на Орден „Свети Станислав“ I-ва степен (1880)
  • Носител на Орден „Света Ана“ I-ва степен (1883)
  • Носител на Орден „Бял орел“ (1893)
  • Носител на Орден „Свети Александър Невски“ (1899)
  • Почетен гражданин на Ловеч (1907)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ((bg)) Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
  • ((ru)) Волков С. В. Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. – Т. II. Л—Я. –, 2009.
  • ((ru)) Глиноецкий Н. П. Исторический очерк Николаевской академии Генерального штаба. 1882.
  • ((ru)) Исмаилов Э. Э. Золотое оружие с надписью „За храбрость“. Списки кавалеров 1788—1913. 2007.
  • ((ru)) Некролог // „Наша старина“. – 1914. – № 9—10. – С. 891—898.
  • ((ru)) Список генералам по старшинству. Составлен по 1 июля 1906 года. 1906
  • ((bg)) Почетните граждани на Ловеч. Вт., Регионален исторически музей - Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, 2009. ISBN 978-954-8259-84-2.
  • ((ru)) Старчевский А. А. Памятник Восточной войны 1877—1878 гг. 1878.
  • ((ru)) Фрейман О. Р. Пажи за 183 года (1711—1984). Биографии бывших пажей с портретами. – Фридрихсгамн, 1894.
  • ((bg)) Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Цураков 2008, с. 9.
  2. а б в г д е Ташев 1999, с. 349-350.
  3. Кузманова 2009, с. 19-22.
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Политика“         Портал „Политика