Пьотър Паренсов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пьотър Паренсов
Руски военен и политик
генерал П. Д. Паренсов,
генерал П. Д. Паренсов,

Роден
Пётр Паренсов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg с. Ивашево, Русия
Починал
26 август 1914 г. (на 71 г.)
Професия воененполитик
Военна служба
Звание Генерал от пехотата
Години на служба 1860 – 1878
Служил на Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя
Flag of Bulgaria.svg България
Род войски пехотни войски
Родства ген. Дмитрий Паренсов

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Пьотър Дмитриевич Паренсов (на руски: Пётр Дмитриевич Паренсов) е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877 – 1878) и пръв военен министър на Княжество България[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и военна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Пьотър Паренсов е роден на 5 юли 1843 г. в с. Ивашево, Вологодска губерния, Русия. Потомствен дворянин. Посвещава се на военна кариера. Звършва Пажеския кадетски корпус (1860) и Николаевската военна академия на Генералния щаб на Руската армия (1867). Офицер за особени поръчения при великия княз Николай Николаевич в Санкт-петербургския военен окръг[1][2].

Руско-турска война (1877 – 1878)[редактиране | редактиране на кода]

През 1876 г. предприема по поръчение на Главната квартира на Дунавската руска армия разузнаване на турските военни сили в Северна България.

Със започването на Руско-турската война (1877 – 1878) е назначен в Генералния щаб като офицер за особени поръчения и началник-щаб на Кавказката казашка дивизия. На 5 юли 1877 г. в състава на сборно тактическо подразделение (Казашкия отряд с командир полковник Алексей Жеребков) участва в първото освобождение на Ловеч. Полковник Паренсов прочита пред ловешките граждани „Императорска прокламация за обявяване на войната“. За превземането на Ловеч е награден със Златно оръжие „За храброст“[1][2].

Предоставя на командването разузнавателни сведения за подготвяно турско настъпление към Ловеч. Пренебрегването им води до овладяване на града от турците. Пред август 1877 г. е назначен за началник-щаб на Сборния отряд, командван от генерал-майор Александър Имеретински. Задачата е овладяване на Ловеч. Съставя диспозицията за действие на частите. На 22 август след еднодневна битка за Ловеч градът е освободен за втори път. Полковник Паренсов е награден с „Георгиевски пискюл“, а за участието му при превземането на Плевен под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и с орден „Свети Владимир“ II ст[1][2].

През април 1878 г. е повишен във военно звание генерал-майор. Назначен е за началник-щаб на XII-ти армейски корпус, с който остава в България след подписването на Санстефанския мирен договор.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението генерал-майор Паренсов е назначен с Указ № 1 от 5 юли 1879 г. за пръв военен министър на Княжество България в правителството на Тодор Бурмов. За втори път заема поста в правителството на митрополит Климент[1][2].

Поставя основите на редовната Българска армия. Организира снабдяването с оръжие и боеприпаси от Русия, строителството на казарми, вещевото снабдяване, подготовката на български офицери в руски военни училища и академии.

Още с идването в България на новия княз Александър I отношенията му с генерал Паренсов са хладни, като с времето все повече се влошават. Причина за това става лобирането на Паренсов в полза на руски предприемачи, явните му симпатии към Либералната партия и доносите му пред руското правителство, според които князът планира да замени руските офицери в страната с немски. При посещението си в Санкт Петербург през март 1880 година княз Александър иска от руското правителство отзоваването на Паренсов и на негово място в България е изпратен генерал Казимир Ернрот.[3]

След завръщането си в Русия последователно е командир на VI-та кавказка дивизия, помощник на началник-щаба на Варшавския военен окръг, комендант на Петродворец. Генерал-лейтенант (1890), генерал от пехотата (1901). Награден с Орден „Свети Александър Невски“ (1899)[1][2].

Автор на военни трудове. Издава и спомените си „Из прошлого“ в 3 тома.

Признателност[редактиране | редактиране на кода]

През 1907 г. посещава България за тържествата по повод 30-годишнината от Освобождението на България.

Провъзгласен е за почетен гражданин на Ловеч на 31 август 1907 г. „за заслуги при двукратното освобождение на Ловеч от турско иго“.

Семейството на Пьотър Паренсов след смъртта му се установява в София. Подпомагано е материално от Ловешката община и Ловешкото културно-благотворително дружество в София. Неговото име носят улици в Ловеч, София и Варна[1][4][2].

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Членовете на първото правителство на България.
  • „Из прошлого, Воспоминания офицера“ (ч. 1 – 5; 1901 – 1908)
  • „Из миналото, Спомени“ (1909)

Военни награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на Орден „Света Ана“ III-та степен (1870)
  • Носител на Орден „Свети Станислав“ II-ра степен (1870)
  • Носител на Орден „Света Ана“ II-ра степен (1876)
  • Носител на Златно оръжие „За храброст“ (1877)
  • Носител на Орден „Свети Владимир“ IV-та степен (1877)
  • Носител на Орден „Свети Владимир“ III-та степен (1877)
  • Носител на Орден „Свети Станислав“ I-ва степен (1880)
  • Носител на Орден „Света Ана“ I-ва степен (1883)
  • Носител на Орден „Бял орел“ (1893)
  • Носител на Орден „Свети Александър Невски“ (1899)
  • Почетен гражданин на Ловеч (1907)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ((bg)) Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
  • ((ru)) Волков С. В. Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. – Т. II. Л—Я. –, 2009.
  • ((ru)) Глиноецкий Н. П. Исторический очерк Николаевской академии Генерального штаба. 1882.
  • ((ru)) Исмаилов Э. Э. Золотое оружие с надписью „За храбрость“. Списки кавалеров 1788 – 1913. 2007.
  • ((ru)) Некролог // „Наша старина“. – 1914. – № 9 – 10. – С. 891 – 898.
  • ((ru)) Список генералам по старшинству. Составлен по 1 июля 1906 года. 1906
  • ((bg)) Почетните граждани на Ловеч. Вт., Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, 2009. ISBN 978-954-8259-84-2.
  • ((ru)) Старчевский А. А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг. 1878.
  • ((ru)) Фрейман О. Р. Пажи за 183 года (1711 – 1984). Биографии бывших пажей с портретами. – Фридрихсгамн, 1894.
  • ((bg)) Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Цураков 2008, с. 9.
  2. а б в г д е Ташев 1999, с. 349 – 350.
  3. Цачевски, Венелин. Казимир Ернрот в историята на България. Военачалник и държавник. София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-260-6. с. 79 – 81.
  4. Кузманова 2009, с. 19 – 22.
     Портал „България“         Портал „България          Портал „Политика“         Портал „Политика