Константин Никифоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Никифоров
български офицер
Звание Майор
Години на служба 1876 – 1891
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Командвания Министерство на войната
Битки/войни Сръбско-българска война
Награди Вижте по-долу

Роден
Починал

Константин Никифоров Попконстантинов е български офицер от артилерията, майор, първият българин военен министър (1885 – 1886).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19/31 октомври 1856 г. в семейството на учител в Габрово. Първоначално учи в родния си град и в Елена. Като възпитанник на Южнославянския пансион на Тодор Минков завършва реално училище в гр. Николаев.[1] През 1876 г. постъпва в Константиновското артилерийско училище в Санкт Петербург, но прекъсва обучението си, за да вземе участие в Руско-турската война (1877 – 1878). На военна служба е от 1 септември 1876 г. По време на войната служи в XXVI-та артилерийска бригада на Руската армия и е повишен във военно звание подпоручик.

Непосредствено след Освобождението служи за кратко в I-ва полска видинска батарея. През 1879 г. постъпва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, която завършва с отличие през 1883 г. [2]

При завръщането си в България започва да работи за организирането на българската артилерия като помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във Военното училище. Капитан Константин Никифоров става първият българин – военен министърправителството на Петко Каравелов). Той заема този пост на 9/21 септември 1885 г., след като руското правителство се противопоставя на Съединението на България и изтегля своите офицери от страната.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

За по-малко от 2 мес. подготвя армията за Сръбско-българската война (1885). Подпомага взаимодействието на корпусите с щаба на войската. За заслугите си по време на войната е повишен в звание майор и награден с орден „За храброст“ II степен. [2] На 22 ноември/4 декември е утвърден като постоянно заемащ длъжността военен министър на страната.

След русофилския военен преврат от 9/21 август 1886 г., имащ за цел детронирането на княз Александър I Батенберг, Константин Никифоров е включен без негово съгласие в кабинета на митрополит Климент Търновски. Той е смятан за близък с лидера на Либералната партия Петко Каравелов и подобно на него, нито подкрепя преврата, нито твърдо му се противопоставя. Никифоров отказва да заеме поста военен министър в новото правителство, подава си оставката и преминава в запаса.

През следващите години Константин Никифоров се отдава на преподавателска и литературна дейност. Автор е на „Ръководство за артилерията“, ч. I и II (1889 – 1891). Проявява се и като пионер в създаването и развитието на родната военно-теоретична мисъл и доктрина.

В края на 1890 г. Константин Никифоров заминава на лечение в град Меран в Австро-Унгария, където умира на 20 януари / 1 февруари 1891 г. По време на 25-годишния юбилей на Сръбско-българската война през 1910 г. останките му са тържествено препогребани в София.[2]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. Bulgarian Historical Review, 2017, Vol. 43, no. 3 – 4, pp. 47. ISSN 0204 – 8906.
  2. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Източници[редактиране | редактиране на кода]