Правителство на Климент 2

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Правителство на митрополит Климент
Flag of Bulgaria.svg 11-о правителство на България
Период
Сформирано 9 август 1886
Разпуснато 12 август 1886
Личности и партии
Председател Митрополит Климент
Коалиция КП, Либерална партия (цанковисти), Либерална партия (радослависти)
Държавен глава Александър I
Първоначален състав
Министри 6
~ мъже 6
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Каравелов 2
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Каравелов 3

Второто правителство на митрополит Климент е единадесето правителство на Княжество България, назначено с прокламация „Към българския народ“ от 9 август 1886 г.[1][2][3]

Първото временно правителство на България, обявено не от княз Александър I Батенберг управлява до 12 август 1886, след което е наследено от третото правителство на Петко Каравелов[3].

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

След Деветоавгустовския преврат отказът на бившия министър-председател Петко Каравелов, Димитър Греков и Константин Стоилов да участват в предложеното от детронаторите правителство принуждава офицерите превратаджии да образуват кабинет само от русофили начело с митрополит Климент. Два дни след като поема властта, то е обявено за незаконно от Стефан Стамболов (председател на Народното събрание) и Сава Муткуров – ръководители на започналия контрапреврат. Към тях се присъединяват всички политически сили, които виждат в поведението на офицерите русофили и царската дипломация заплаха за независимостта на България[3].

Отказват участие и трима от назначените министри – майор Константин Никифоров (на войната), Васил Радославов (на правосъдието) и Константин Величков (на просвещението)[3].

Против преврата в София се обявява и голяма част от войските, разположени в провинцията.[4] Това кара ръководителите му, майор Петър Груев и майор Анастас Бендерев, да отстъпят властта на Каравелов само три дни след издигането на Климент.[5] Опасността от гражданска война става реалност[3].

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Климент Търновски, е коалиционен - образуван от представители на Консервативната партия, Либералната партия (цанковисти) и Либералната партия (радослависти) и руски генерали, начело на военното министерство.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 6 министри и 1 председател[3]:

министерство име партия
председател на Министерския съвет Климент Търновски Консервативна партия  
военен Константин Никифоров военен  
вътрешни работи Драган Цанков Либерална партия (цанковисти)  
външни работи и изповедания Христо Стоянов безпартиен  
правосъдие Васил Радославов Либерална партия (радослависти)  
народно просвещение Константин Величков безпартиен  
финанси Тодор Бурмов Консервативна партия  

В краткия си период на водене не са правени промени.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 2. София, Български писател, 1990.
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Прокламация „Към българския народ“ от 9 август 1886 г. Обнародвана в „Държавен вестник“ (извънредно издание), бр. 77 от 11 август 1886 г.
  2. Радев 1990, с. 21-22.
  3. а б в г д е Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 43-44.
  4. Радев 1990, с. 28-34.
  5. Радев 1990, с. 111-113.