Добри Джуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Добри Джуров
български генерал и политик
Добри Джуров 
Роден: 5 януари 1916 г.
Починал: 17 юни 2002 г. (86 г.)
Народен представител в:
IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   

Добри Маринов Джуров е български политик, член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на народната отбрана по време на социалистическата система в България.

Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин и командир на Партизанска бригада „Чавдар“. Български офицер, армейски генерал и военен деец.

Негова дъщеря е изкуствоведката Аксиния Джурова (р. 1942).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Добри Джуров е роден на 5 януари 1916 година в село Врабево, Троянско.[1] Учи в Семинарията (изключен за комсомолска дейност). През 1932 г. става член на РМС, а през 1938 г. на БРП (к). През 1937 година е осъден на една година затвор, след което през 1939 – 1940 година е войник в Двадесет и пети пехотен драгомански полк.[1]

След военната си служба Джуров се включва активно във Военната организация на БКП в София. През 1942 година е интерниран в лагера „Кръсто поле“, откъдето успява да избяга и става партизанин. От септември 1942 година е политкомисар, а от април 1944 година – командир на партизанска бригада „Чавдар“.[1][2]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Добри Джуров е обявен за полковник, известно време работи в Министерството на вътрешните работи, а през юни 1945 година е прехвърлен в армията. През 1947 година завършва Военната академия „Фрунзе“ в СССР. Последователно командва дивизия, от 1949 година – Втора армия, а от 1956 година е заместник-министър на отбраната. През 1959 година завършва съветската генералщабна академия. От 1958 година е кандидат-член, а от 1962 година – член на ЦК на БКП. и Народен представител в 5, 6, 7, 8, 9-то народни събрания[3] и 7 велико народно събрание.[1]

От 17 март 1962 година до 22 ноември 1990 година Добри Джуров е министър на народната отбрана. Той е заемал най-дълго време длъжността военен министър на България – 28 години, 8 месеца и 5 дни, като достига военно звание армейски генерал (1964). Става кандидат-член (1974) и член на Политбюро на ЦК на БКП (1977 – 1990).[1]

Удостоен със званието „Герой на Народна република България“ (1976), „Герой на социалистическия труд“ (1986), три ордена „Георги Димитров“, два ордена „Ленин“, орден „13 века България“.

Добри Джуров играе активна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП. Той остава военен министър до септември 1990 година и членува във Висшия съвет на преименуваната Българска социалистическа партия.

На 10 януари 1991 година напуска по свое желание парламента и се оттегля от обществения живот.[1]

Добри Джуров умира на 17 юни 2002 година в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мургаш. Спомени“ (1966)
  • „Командирът организатор и възпитател“ (1974)
  • „За военната политика на партията“ (1977)
  • „С вяра и меч през годините. Избрани произведения“ (1984)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 149 – 150.
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, стр. 116, 217
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 179

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]