Добри Джуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Добри Джуров
български генерал и политик

Роден
Починал
17 юни 2002 г. (86 г.)
Военна служба
Образование Военна академия „Фрунзе“, Военна академия на Генералния щаб на СССР
Звание армейски генерал
Политика
Професия военен
Партия БКП, БСП
Министерски съвет
Министър на народната отбрана 1962 – 1990
Политбюро на ЦК на БКП
кандидат-член 1974 – 1077
Политбюро на ЦК на БКП
член 1977 – 1990
Народен представител в:
IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   

Добри Маринов Джуров е виден български политик, член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на народната отбрана през социалистическия период в България.

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин и командир на Партизанска бригада „Чавдар“. Висш офицер (армейски генерал) и военен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 януари 1916 година в село Врабево, Троянско[1]. Учи в семинария, от която е изключен за комсомолска дейност. Става член на РМС (1932) и на БРП (1938). През 1937 година е осъден на 1 година затвор, след който е войник в Двадесет и пети пехотен драгомански полк (1939 – 1940)[1].

След военната си служба Джуров се включва активно във Военната организация на БКП в София. През 1942 година е интерниран в лагера „Кръсто поле“, откъдето успява да избяга и става партизанин. От септември 1942 година е политкомисар, а от април 1944 година – командир на партизанска бригада „Чавдар“[1][2].

След завземането на властта на 9 септември 1944 година Джуров е обявен за полковник, известно време работи в Министерството на вътрешните работи, а през юни 1945 година е прехвърлен във войската.

През 1947 година завършва Военната академия „Фрунзе“ в СССР. Командва дивизия, а от 1949 г. – Втора армия. Става заместник-министър на отбраната през 1956 г. Завършва Генералщабната академия на СССР през 1959 г.

От 1958 година е кандидат-член, а от 1962 година – член на ЦК на БКП. Народен представител е в 5, 6, 7, 8, 9-то народни събрания[3] и 7 велико народно събрание[1].

От 17 март 1962 до 22 ноември 1990 година Джуров е министър на народната отбрана. Той е заемалият най-дълго време длъжността военен министър на България – 28 години, 8 месеца и 5 дни, като през това време достига военно звание армейски генерал (1964). Става кандидат-член (1974) и член на Политбюро на ЦК на БКП (1977 – 1990)[1].

Добри Джуров играе активна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП. Остава военен министър до септември 1990 година и член на Централния комитет на БКП, преименуван във Висш съвет на Българската социалистическа партия. На 10 януари 1991 година напуска по свое желание парламента и се оттегля от обществения живот[1].

Недоволен е от положението в България през 1990-те години. По думите на дъщеря му Аксиния, той се е срива, когато вижда офицери да ровят по кофите[4].

Добри Джуров умира на 17 юни 2002 година в София. Погребан е с военни почести в присъствието на няколко хиляди граждани.

Удостоен е с почетните звания „Герой на Народна република България“ (1976) и „Герой на социалистическия труд“ (1986), с 3 ордена „Георги Димитров“, 2 ордена „Ленин“, орден „13 века България“. Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал на 8 май 1978 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • полковник – 11 септември 1944
  • генерал-майор – 7 февруари 1950
  • генерал-лейтенант – 18 май 1955
  • генерал-полковник – 25 април 1962
  • армейски генерал – 4 септември 1964[5]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен за Елена Джурова. Раждат им се 3 деца:

  • Аксиния Джурова (р. 1942) – историчка и изкуствоведка, професор;
  • Чавдар Джуров (1946-1972) – военновъздушен офицер, пилот и парашутист, починал при самолетна катастрофа;
  • Спартак Джуров (р. 1952) – военноморски офицер, капитан втори ранг.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мургаш. Спомени“ (1966)
  • „Командирът организатор и възпитател“ (1974)
  • „За военната политика на партията“ (1977)
  • „С вяра и меч през годините. Избрани произведения“ (1984)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 149 – 150.
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, стр. 116, 217
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1987, с. 179
  4. www.nabore.bg
  5. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 142

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]