Добри Джуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
,
Добри Джуров
български генерал и политик

Роден
Починал
17 юни 2002 г. (86 г.)
Военна служба
Образование Военна академия „Фрунзе“, Военна академия на Генералния щаб на Русия
Звание армейски генерал
Политика
Професия военен
Партия БКП, БСП
Министерски съвет
Министър на народната отбрана 1962 – 1990
Политбюро на ЦК на БКП
кандидат-член 1974 – 1077
Политбюро на ЦК на БКП
член 1977 – 1990
Народен представител в:
IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   

Добри Маринов Джуров е български политик, член на Политбюро на ЦК на БКП и министър на народната отбрана по време на социалистическата система в България.

Участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, партизанин и командир на Партизанска бригада „Чавдар“. Български офицер, армейски генерал и военен деец.

Негова дъщеря е изкуствоведката Аксиния Джурова (р. 1942).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Добри Джуров е роден на 5 януари 1916 година в село Врабево, Троянско.[1] Учи в Семинарията (изключен за комсомолска дейност). През 1932 г. става член на РМС, а през 1938 г. на БРП (к). През 1937 година е осъден на една година затвор, след което през 1939 – 1940 година е войник в Двадесет и пети пехотен драгомански полк.[1]

След военната си служба Джуров се включва активно във Военната организация на БКП в София. През 1942 година е интерниран в лагера „Кръсто поле“, откъдето успява да избяга и става партизанин. От септември 1942 година е политкомисар, а от април 1944 година – командир на партизанска бригада „Чавдар“.[1][2]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Добри Джуров е обявен за полковник, известно време работи в Министерството на вътрешните работи, а през юни 1945 година е прехвърлен в армията. През 1947 година завършва Военната академия „Фрунзе“ в СССР. Последователно командва дивизия, от 1949 година – Втора армия, а от 1956 година е заместник-министър на отбраната. През 1959 година завършва съветската генералщабна академия. От 1958 година е кандидат-член, а от 1962 година – член на ЦК на БКП. и Народен представител в 5, 6, 7, 8, 9-то народни събрания[3] и 7 велико народно събрание.[1]

От 17 март 1962 година до 22 ноември 1990 година Добри Джуров е министър на народната отбрана. Той е заемал най-дълго време длъжността военен министър на България – 28 години, 8 месеца и 5 дни, като достига военно звание армейски генерал (1964). Става кандидат-член (1974) и член на Политбюро на ЦК на БКП (1977 – 1990).[1]

Удостоен със званието „Герой на Народна република България“ (1976), „Герой на социалистическия труд“ (1986), три ордена „Георги Димитров“, два ордена „Ленин“, орден „13 века България“.

Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал на 8 май 1978 г.

Добри Джуров играе активна роля в отстраняването на Тодор Живков от ръководството на БКП. Той остава военен министър до септември 1990 година и членува във Висшия съвет на преименуваната Българска социалистическа партия.

На 10 януари 1991 година напуска по свое желание парламента и се оттегля от обществения живот.[1]

Недоволен от положението в България през 90-те години. По думите на дъщеря му Аксиния, се е сринал, когато видял офицери да ровят по кофите.[4]

Добри Джуров умира на 17 юни 2002 година в София.

Погребан с военни почести в присъствието на няколко хиляди граждани.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

  • полковник – 11 септември 1944
  • генерал-майор – 7 февруари 1950
  • генерал-лейтенант – 18 май 1955
  • генерал-полковник – 25 април 1962
  • армейски генерал – 4 септември 1964[5]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Женен за Елена Джурова.

Раждат им се три деца:

  • Аксиния Джурова (р. 1942) Историк и изкуствовед.
  • Чавдар Джуров (1946 – 1972) Парашутист. Умира при самолетна катастрофа през 1972.
  • Спартак Джуров (р. 1952) Капитан Втори ранг на ВМФ на Народна република България.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Мургаш. Спомени“ (1966)
  • „Командирът организатор и възпитател“ (1974)
  • „За военната политика на партията“ (1977)
  • „С вяра и меч през годините. Избрани произведения“ (1984)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 149 – 150.
  2. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, стр. 116, 217
  3. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 179
  4. www.nabore.bg
  5. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 142

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]