Пенчо Златев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пенчо Златев
министър-председател на България, генерал
Роден: 2 ноември 1883 г.
Починал: 24 юли 1948 г. (64 г.)

Пенчо Иванов Златев (Петко Иванов Златев)[1], е български офицер (генерал-лейтенант) и политик - активен деец на Военния съюз, участник в Деветнадесетомайския преврат (1934), министър-председател на България с 51-то правителство (1935). Съдейства за засилване ролята на монарха в управлението.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 ноември 1883 г. в гр. Елена. Завършва Военното училище в София през 1903 г., служи в кавалерията. Участва в Балканските войни и в Първата световна война. След войните командва последователно няколко конни полка, а от 1928 до 1934 г. е инспектор на конницата.

През 1925 година Златев е сред ранените в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.[2] По-късно през същата година е изпратен в Пиринско като представител на щаба на армията по време на Петричкия инцидент.[3] През април 1926 година е командирован за шест месеца в Париж, заедно със своя съвипускник Дамян Велчев.[4]

Като един от ръководителите на Военния съюз участва в Деветнадесетомайския преврат (1934) и е назначен за военен министър. През есента на 1934 година в управляващите среди и Военния съюз се оформят две обособени крила — промонархическо, начело с Пенчо Златев, и прорепубликанско, водено от Дамян Велчев. През октомври министър-председателят Кимон Георгиев се опитва да отстрани Златев от ръководството на военното министерство, заменяйки го с Велчев, но ръководството на Военния съюз се противопоставя. На конгреса на Военния съюз през ноември Дамян Велчев остава в изолация, като организацията отхвърля голяма част от политиката на кабинета.[5]

На 21 януари 1935 година Централното управление на Военния съюз разглежда дейността на правителството и е взето решение част от политическите лица в кабинета, главно от „Звено“, да бъдат заменени с военни. На следващия ден Кимон Георгиев подава оставката на правителството и е назначен нов кабинет начело с Пенчо Златев.[6]

На 18 април група политици, критикували правителството, сред които и бившите премиери Кимон Георгиев и Александър Цанков, са интернирани на остров Света Анастасия. В знак на протест министрите Янаки Моллов, Любен Диков и Коста Батолов подават оставка, ръководството на Военния съюз е отстранено от правителството и е съставен нов кабинет начело с Андрей Тошев.[7] Златев преминава в запаса и се оттегля от политическия живот.

Пенчо Златев умира на 24 юли 1948 година в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. [1]
  2. Недев 2007, с. 157.
  3. Недев 2007, с. 162.
  4. Недев 2007, с. 186.
  5. Недев 2007, с. 320, 341-344.
  6. Недев 2007, с. 350-352.
  7. Недев 2007, с. 369-375.
Цитирани източници

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Военна история на България“ съдържа още много статии, свързани с военната история на България.
Можете да се включите към Уикипроект „Военна история на България“.