Гриша Филипов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Филипов.

Гриша Филипов
български политик
Роден: 13 юли 1919 г.
Починал: 2 ноември 1994 г. (75 г.)
Народен представител в:
V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   IX НС   

Георги (Гриша) Станчев Филипов е български политик от Българската комунистическа партия (БКП). Министър-председател на България в правителството, управлявало страната от 1981 до 1986 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гриша Филипов е роден в семейство на българин емигрант в село Кадиевка (днес Стаханов), Украйна, на 13 юли 1919 г. Живее в Украйна до 1936 г. Завръща се в България и се установява в родното село на баща си Дойренци, Ловешко.

Активен член на Работническия младежки съюз. Завършва Смесена гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч) (1939). Участва в дейността на БРП(к) от 1940 г. Включва се в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През 1942 г. е осъден на 12 години затвор по ЗЗД. Присъдата излежава в Ловешкия затвор.

След 9 септември 1944 г. е ръководител на Отечествения фронт в Ловешко, после е служител в Министерството на индустрията. През 1951 г. завършва икономика в Москва, след което работи в Комитета за наука, изкуство и култура. Преподавател е по политикономия във Висшия машинно-електротехнически институт.

От 1958 г. работи в апарата на Централния комитет на БКП, а от 1964 г. – на Министерския съвет. По това време ръководи работна група, разработила Новата система на планиране и ръководство на народното стопанство.[1] През 1968 г. става първи заместник-председател на Държавния комитет по планиране с ранг на министър. От 1971 г. е член на Държавния съвет. Той е министър-председател на НРБ (1981 – 1986), след което отново е член на Държавния съвет до края на 1989 г.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Гриша Филипов е женен за Величка Филипова.

Имат 3 сина – Орлин, чиято дъщеря е Людмила Филипова, проф. Лъчезар Филипов, който от бившата си съпруга Евгения има дъщеря – Величка, а има и още една – Димана, и Чавдар, който има двама сина [2].

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Мартин. Икономиката на комунистическа България (1963 – 1989). // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 305.
  2. http://bolgari.net/prof__lychezar_filipov:_bratiata_mi_obichaxa_parite_i_umriaxa_zagadychno__1_-el-697.html
  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 – 1945, ИК „Сафо“, Лч., 2003. ISBN 954-784-037-1
Димитър Попов първи заместник-председател на Държавния комитет по планиране (28 декември 1968 – 9 юли 1971) Тодор Божинов