Тодор Иванчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодор Иванчов
български политик
TodorIvanchov.jpg
Роден
Починал

Образование Робърт колеж
Политика
Професия учител
Партия Либерална партия (радослависти)
Народен представител
III ВНС   V ОНС   X ОНС   
Министър-председател
13 октомври 1899 – 25 януари 1901
Указ № 11 на княз Фердинанд за назначаването на Тодор Иванчов за министър-председател. Източник: ДА „Архиви“

Тодор Иванчов е български политик от Либералната партия. Той е министър-председател на България между 13 октомври 1899 г. до 25 януари 1901 година.

Иванчов е народен представител в III Велико Народно събрание (1886 – 1887 г.) и в V (1887 – 1889 г.) и X (1899 – 1900 г.) Обикновено Народно събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Търново, Тодор Иванчов завършва Робърт колеж в Цариград и учи три години медицина в Монпелие. След Освобождението се завръща в България е учител в Дряново (1878 – 1879), директор на Педагогическото училище в Кюстендил (1880 – 1883), а след това – директор на Статистическото бюро в София.

Политическа кариера (1899 – 1901)[редактиране | редактиране на кода]

Активен деятел на Либералната партия, Тодор Иванчов участва в първото правителство на Васил Радославов (1886 – 1887) и в правителството на Димитър Греков (1899). След това сам оглавява 19 и 20 правителство на България (1899 – 1901).[1] При неговото управление е възстановен натуралният десятък, което предизвиква селски бунтове[2], потушени със сила (1899). През 1903 г. Иванчов е осъден от Първия държавен съд за финансови злоупотреби, но е помилван няколко месеца по-късно.

Като министър на народното просвещение през 1899 г. Иванчов публикува първия официален правопис на българския език.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Иванчов умира на 1 януари 1905 в Париж, Франция. Не е известно къде е погребан

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. R.J. Crampton, Bulgaria, изд. Oxford University Press, 2007 г., стр. 157
  2. Duncan M. Perry, The politics of terror: the Macedonian liberation movements, 1893 – 1903, изд. Duke University Press, 1988 г., стр. 101