Тодор Иванчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тодор Иванчов
Тодор Иванчов
Мандат
13 октомври 1899 – 25 януари 1901
Назначен от княза на България
Монарх Фердинанд I
Предшественик Димитър Греков
Наследник Рачо Петров
Роден
1858 г.
Починал
1 януари 1905 г. (47 г.)
Полит. партия Либерална партия
Занятие преподавателполитик
Народен представител в:
III ВНС   V ОНС   X ОНС   
Портал  Портална икона   Политика
Указ № 11 на княз Фердинанд за назначаването на Тодор Иванчов за министър-председател. Източник: ДА „Архиви“

Тодор Иванчов е български политик от Либералната партия. Той е министър-председател на България между 13 октомври 1899 г. до 25 януари 1901 година.

Иванчов е народен представител в III Велико Народно събрание (1886-1887 г.) и в V (1887-1889 г.) и X (1899-1900 г.) Обикновено Народно събрание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Търново, Тодор Иванчов завършва Робърт колеж в Цариград и учи три години медицина в Монпелие. След Освобождението се завръща в България е учител в Дряново (1878-1879), директор на Педагогическото училище в Кюстендил (1880-1883), а след това — директор на Статистическото бюро в София.

Политическа кариера (1899-1901)[редактиране | редактиране на кода]

Активен деятел на Либералната партия, Тодор Иванчов участва в първото правителство на Васил Радославов (1886-1887) и в правителството на Димитър Греков (1899). След това сам оглавява 19 и 20 правителство на България (1899-1901).[1] При неговото управление е възстановен натуралният десятък, което предизвиква селски бунтове[2], потушени със сила (1899). През 1903 г. Иванчов е осъден от Първия държавен съд за финансови злоупотреби, но е помилван няколко месеца по-късно.

Като министър на народното просвещение през 1899 г. Иванчов публикува първия официален правопис на българския език.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Иванчов умира на 1 януари 1905 в Париж, Франция. Не е известно къде е погребан

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. R.J. Crampton, Bulgaria, изд. Oxford University Press, 2007 г., стр. 157
  2. Duncan M. Perry, The politics of terror: the Macedonian liberation movements, 1893-1903, изд. Duke University Press, 1988 г., стр. 101