Стоян Ганев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Ганев.

Стоян Ганев
Мандат
8 ноември 1991 – 30 декември 1992
Назначен от 36 Народно събрание
Министър-председател
 - 1991 – 1992 Филип Димитров
Предшественик Виктор Вълков
Наследник Любен Беров
Мандат
8 ноември 1991 – 30 декември 1992 г.
Назначен от 36 Народно събрание
Министър-председател
 - 1991 – 1992 Филип Димитров
Роден
23 юли 1955 г.(1955-07-23)
Починал
1 юли 2013 г. (на 57 г.)
Националност българин
Полит. партия СДС (1991 – 1992)
Университет Софийски университет
Занятие юристполитик

Стоян Димитров Ганев (1955 – 2013) е български юрист и политик.

Той е партиен лидер на Обединения демократичен център (преименуван в Обединен християндемократически съюз) и сред водачите на Съюза на демократичните сили в началото на 1990-те, вицепремиер и външен министър (1991 – 1992), народен представител в 7-то велико народно събрание и в 36-о народно събрание. Като председател (1992 – 1993) на Общото събрание на ООН той е българинът, заемал най-висока длъжност в Организацията на обединените нации.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Ганев е роден на 23 юли 1955 година в Пазарджик. Завършва математическа гимназия (1973) и право в Софийския университет „Климент Охридски“ (1979), защитава дисертация в Московския държавен университет „М. Ломоносов“ (1985).

Преподавател е до 1989 година по конституционно право в Софийския университет[1] и във Висшата специална школа „Г. Димитров“ (днешната Академия на МВР). Лектор е по „Международна политика и право“ във Фондация Конрад Аденауер и в Rotary International.[2]

От април 1990 г. е съпредседател на Обединения демократичен център, който е член на СДС.[3] Избран е за говорител на СДС (6 юли 1990). От 18 октомври 1992 г. до 16 май 1993 г. е председател на Обединения християндемократически съюз (бивш ОДЦ). При съставянето на правителството на Филип Димитров става заместник-председател на Министерския съвет (8 ноември 1991 - 20 май 1992) и министър на външните работи (до 30 декември 1992).[1]

През 1992 г. Стоян Ганев оглавява делегацията на България на 47-ата сесия на Общото събрание на ООН. Пада се на ротационен принцип Източноевропейската група да излъчи председател и той е избран (25 юли 1992) и поема председателството на сесията (15 септември 1992).[1] Остава на този пост и след падането на кабинета на Ф. Димитров (30 декември 1992). На 15 юни 1993 г. Конституционният съд решава (макар че мандатът му на председател на Общото събрание на ООН от 1 година е към края си), че длъжността му е несъвместима с поста народен представител и мандатът му в българския парламент е прекратен.[4]

След работата в ООН Стоян Ганев остава в САЩ. Според сведения от пресата той е член на Международния консултантски съвет (на английски: International Advisory Board) – ръководен орган на Муунисткото движение[5]. В началото на мандата на правителството на Симеон Сакскобургготски е началник на кабинета на премиера (21 август 2001 – 4 март 2002), след което се връща в САЩ.[6]. От 1996 г. е професор в Университета на Бриджпорт, Кънектикът и в Нюйоркския университет.[7]

В края на юни 2013 г. се разпространява новината, че е починал, но по-късно се разбира, че е в тежко състояние в болница след получен мозъчен кръвоизлив.[8] Умира на 1 юли 2013 г.[9]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Държавно право на социалистическите страни. 1986. (съавтор)

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Златен медал за мир на ООН за заслугите му за запазване на мира и сигурността на планетата, (1992)
  • Голям почетен кръст, на Асоциацията за единство на Латинска Америка (1992)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 108.
  2. Stoyan Ganev (Bulgaria). Elected President of the forty-seventh session of the General Assembly
  3. Списък на членовете на Координационния съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
  4. Решение № 10 от 15 юни 1993 г. по конституционно дело № 10 от 1993 г., съдия докладчик Цанко Хаджистойчев (Обн., ДВ, бр. 53 от 22.06.1993 г.)
  5. Стоян Ганев излиза на светло
  6. Made in Стоян Ганев
  7. Почина бившият външен министър на България Стоян Ганев
  8. Братът на Стоян Ганев: Не е починал – зле е, в болница. // 24chasa.bg. 29 юни 2013. Посетен на 29 юни 2013.
  9. Почина Стоян Ганев. // Dnevnik.bg. 1 юли 2013 г.. Посетен на 1 юли 2013 г..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]