Министър на външните работи на България
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Министърът на външните работи на България е член на правителството, т.е. на изпълнителната власт (кабинета) и ръководи и координира формулирането и провеждането на външната политика на България по отношение на отношенията ѝ с други държави и международни организации. Избиран е от парламента или се назначава от държавния глава на България.
Министри[редактиране | редактиране на кода]
Списъкът на министрите на външните работи е подреден по ред на правителство.
Министър на външните работи и изповеданията (1879–1947)[редактиране | редактиране на кода]
- След приемането на Конституцията на Народна република България от 4 декември 1947 г. длъжността на министъра е преименувана (от наименованието отпада частта „и изповеданията“) и съответно предишното министерство се преобразува в Министерство на външните работи (МВнР).
Министър на външните работи (1947 – понастоящем)[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- В.И. Косик Создание Министерства иностранных дел Болгарии и установление княжеством дипломатических контактов с Турцией, Сербией и Румынией // Bulgarian Historical Review, София, Болгария, 1982. — № 3.
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
|