Правителство на Петър Гудев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Правителство на Петър Гудев
България 29-о правителство на България
Период
Сформирано 3 март 1907
Разпуснато 16 януари 1908
Личности и партии
Председател Петър Гудев
Партия(и) НЛП
Държавен глава Фердинанд I
Първоначален състав
Министри 7
~ мъже 7
~ жени 0
Хронология
Fleche-defaut-gauche-bord.svg
правителство
Станчов
Fleche-defaut-droite-bord.svg
правителство
Малинов 1

Правителството на Петър Гудев е двадесет и деветото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 9 от 3 март 1907 г.[1] на княз Фердинанд Сакскобургготски[2]. Управлява страната до 16 януари 1908 г., след което е наследено от първото правителство на Александър Малинов.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешна политика[редактиране | редактиране на кода]

Основно място във вътрешната политика на Народнолибералната (стамболовистка) партия заема въпросът за създаване на силна армия. След Илинденско-Преображенското въстание българските политици са убедени‚ че проблемите на Балканите могат да се разрешат само чрез война. Тази увереност се засилва от групирането на европейските сили в два военни блока – Централните сили и Антантата. За да се повиши боеспособността на българската армия, е увеличен броят на българските офицери в европейските военни академии. Мирновременният състав на армията нараства от 40 000 на 55 000 военнослужещи. Годишният военен данък за отклонения от военната служба е завишен два пъти. Армията е превъоръжена с модерни пушки тип „Шнайдер“. Кабинетът подписва и договор с френската фирма „Шнайдер“ за доставка на 6 миноносеца. През 1904 г. планинската артилерия е превъоръжена със скорострелни оръдия система „Круп“. През 1906 г. полската артилерия е превъоръжена с оръдия система „Шнайдер“. Военните разходи достигат 30% от държавния бюджет[3].

Кабинетът продължава политиката на протекционизъм. Полагат се грижи за разширяване на железопътната и шосейната мрежа. Започва строежът на железопътните линии Радомир-турската граница и ТърновоБорущица. Подготвено е предложение за откупуване на Източните железници. Гласуван е „Закон за благоустройството из населените места“. Отпуснати са 19 милиона лева за построяване на шосета в Пловдивско, Бургаско, Варненско и Старозагорско. Изменен е „Законът за селските и градските общини“ – засилва се централизацията, дава се възможност за благоустройствени мероприятия, въвежда се задължителен образователен ценз за кметовете. Приет е „Закон за организиране на занаятчийските и еснафски сдружения“. По предложение на правителството през ноември 1906 г. Народното събрание приема „Закон за преименуване на 333 селища с турски имена“. Приет е „Закон за защита на женския и детския труд“. Бързото разпадане на селските задруги и бурните темпове на икономическо развитие принуждават народнолибералите да обърнат внимание на защитите на частната собственост. Приет е „Закон за защита на имуществото и собствеността“. Наказанията, предвидени в Наказателния кодекс за посегателство върху личната и държавната собственост, стават все по-сурови[3].

Основната цел в образователната система е издигане на културно-просветно равнище на нацията. Въпреки ограничените средства размерът на годишните училищни такси е намален, увеличен е размерът на учителските възнаграждения, разширява се автономията на университета. Прието е изменение на „Закона за народното просвещение“, което предвижда задължително обучение до четвърто отделение. По отношение на средното образование се акцентира върху общообразователната, така и върху разширяването на професионалната подготовка. Стамболовистите полагат грижи и за развитието на културните институции – увеличава се издръжката на музеи, библиотеки, театри, отпускат се годишни пенсии на заслужили културни дейци.[4]

Кабинетите на народнолибералите управлявали през 1903–1908 г. действат безкомпромисно спрямо политическите си противници. Огромният полицейски апарат утежнява държавния бюджет. Рязко нараства влиянието на монарха в политическия живот.

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

Основно място във външната политика на кабинета заема въпросът за защитата на българското население в Македония и Одринско. Разгромът на Илинденско-Преображенското въстание, масовата емиграция в свободните български райони, унищожаването на културните ни институции в поробените земи нанасят удар върху националното присъствие на България там. Поради неблагоприятната международна обстановка (Русия е ангажирана с проблемите си с Япония) и все още неподготвената за война българска армия стамболовистите не оказват пряка военна подкрепа на въстаниците. През 1907 г. е подписано съглашение с Турция. С него се амнистират участниците в революционното движение в Македония и Одринско, дава се възможност на бежанците да се завърнат в родните си места. Направени са и митнически облекчения. Според документа България се ангажира да не подкрепя въоръжената борба в Македония и Одринско.

Подобряват се отношенията със Сърбия. През 1905 г. между двете държави е изграден митнически съюз. В края на 1907 г. срещу правителството на стамболовистите се оформя мощен опозиционен блок, корупцията сред правителствените чиновници, многобройните афери с държавни поръчки, безкомпромисните действия на полицията и „Законът за амнистията на радославистите“ подкопават устоите на режима. Политическата борба се ожесточава. През февруари 1907 г. е убит министър-председателят Димитър Петков. След неговата смърт най-авторитетният лидер на стамболовистите е Никола Генадиев. В началото на януари 1908 г. княз Фердинанд I предизвиква оставката на кабинета на Народнолибералната партия и натоварва Демократическата партия със съставянето на новия кабинет..[5][3]

Съставяне[редактиране | редактиране на кода]

Кабинетът, оглавен от Петър Гудев, е образуван от дейци на Народнолибералната (стамболовистка) партия и разчита на подкрепата ѝ в 13-тото Обикновено народно събрание.

Кабинет[редактиране | редактиране на кода]

Сформира се от следните 7 министри[3].

министерство име партия
председател на Министерския съвет Петър Гудев Народнолиберална партия  
външни работи и изповедания Димитър Станчов безпартиен  
вътрешни работи Петър Гудев Народнолиберална партия  
народно просвещение Никола Апостолов Народнолиберална партия  
военен Михаил Савов военен  
финанси Лазар Паяков Народнолиберална партия  
търговия и земеделие Никола Генадиев Народнолиберална партия  
обществени сгради, пътища и съобщения Димитър Станчов (упр.) безпартиен  
правосъдие Константин Панайодов Народнолиберална партия  

Промени в кабинета[редактиране | редактиране на кода]

от 22 май 1907[редактиране | редактиране на кода]

министерство име партия
военен Данаил Николаев военен  
обществени сгради, пътища и съобщения Иван Халачев Народнолиберална партия  

Събития[редактиране | редактиране на кода]

1907[редактиране | редактиране на кода]

  • 5 март 1907 – Контракт за мащабна доставка на въоръжение от Шнайдер–Крьозо. За година правителството плаща на френската фирма 44 000 000 лева.[6]
  • 15 юни–18 октомври 1907 – Хагска конференция за мир. Конвенции за мирно уреждане на конфликти и за правилата за действие по време на война. Княжество България е представено като самостоятелна държава и става страна по споразуменията, въпреки че формално все още е васал на Османската империя.[7]
  • 23 октомври 1907 – Софийският университет открива врати за пръв път след закриването си в началото на годината. Т. нар. „Апостолов университет“ е бойкотиран от мнозинството студенти и учени след отказа на просветния министър Никола Апостолов да възстанови уволнените преподаватели и автономията на учебното заведение.[8]
  • 20 декември 1907 – Закон за основното и средното образование реорганизира учебния процес, осигурява материално учителите, но ограничава обществено-политическата им дейност, намалява заплатите на учителките и забранява на омъжените да упражняват професията.[7]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВ. Указ № 9 от 3 март 1907 г. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 48 от 5 март 1907 г.
  2. Ангелова, Й. и др. Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник. София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 11 февруари 2015)
  3. а б в г Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 93-95.
  4. Стателова, Елена и др. История на България. Том 3. София, Издателска къща „Анубис“, 1999. ISBN 954-426-206-7. с. 207-211
  5. Саздов, Димитър и др. История на България (681-1960). Том II. София, Издателство „Аргес“, 1995, с. 262-263
  6. Тодорова, Цветана и др. „История на външния държавен дълг на България 1878-1990 г.“, част 1. София, Българска народна банка, 2009 г. ISBN 978-954-8579-18-6. с. 113-114. Посетен на 10 февруари 2015 г.
  7. а б Гърдев, Борислав. Доктор Петър Гудев – политик и държавник. ЕИ „LiterNet“, Глава V, достъп от 11 февруари 2015 г.
  8. Сретенова, Николина. „Университетът и физиците. Начало“. София, Херон прес, 2000 г. ISBN 954-580-085-2. с. 31-37. Посетен на 15 февруари 2015 г.