Правителство на Петър Гудев

Правителство на Петър Гудев
29-о правителство на България
Общи
Държавен глава	Фердинанд I
Председател	Петър Гудев
Народно събрание	7 / 169
Сформиране	3 март 1907
Разпускане	16 януари 1908
Първоначален състав
Партия(и)	НЛП
Министри	7
~ мъже	7
~ жени	0
Хронология
Назначено от	XIII ОНС
Станчов Малинов 1

Правителството на Петър Гудев е двадесет и деветото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 9 от 3 март 1907 г. на княз Фердинанд Сакскобургготски. Управлява страната до 16 януари 1908 г., след което е наследено от първото правителство на Александър Малинов.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Политика

Вътрешна политика

Основно място във вътрешната политика на Народнолибералната (стамболовистка) партия заема въпросът за създаване на силна армия. След Илинденско-Преображенското въстание българските политици са убедени‚ че проблемите на Балканите могат да се разрешат само чрез война. Тази увереност се засилва от групирането на европейските сили в два военни блока – Централните сили и Антантата. За да се повиши боеспособността на българската армия, е увеличен броят на българските офицери в европейските военни академии. Мирновременният състав на армията нараства от 40 000 на 55 000 военнослужещи. Годишният военен данък за отклонения от военната служба е завишен два пъти. Армията е превъоръжена с модерни пушки тип „Шнайдер“. Кабинетът подписва и договор с френската фирма „Шнайдер“ за доставка на 6 миноносеца. През 1904 г. планинската артилерия е превъоръжена със скорострелни оръдия система „Круп“. През 1906 г. полската артилерия е превъоръжена с оръдия система „Шнайдер“. Военните разходи достигат 30% от държавния бюджет.

Кабинетът продължава политиката на протекционизъм. Полагат се грижи за разширяване на железопътната и шосейната мрежа. Започва строежът на железопътните линии Радомир-турската граница и Търново–Борущица. Подготвено е предложение за откупуване на Източните железници. Гласуван е „Закон за благоустройството из населените места“. Отпуснати са 19 милиона лева за построяване на шосета в Пловдивско, Бургаско, Варненско и Старозагорско. Изменен е „Законът за селските и градските общини“ – засилва се централизацията, дава се възможност за благоустройствени мероприятия, въвежда се задължителен образователен ценз за кметовете. Приет е „Закон за организиране на занаятчийските и еснафски сдружения“. По предложение на правителството през ноември 1906 г. Народното събрание приема „Закон за преименуване на 333 селища с турски имена“. Приет е „Закон за защита на женския и детския труд“. Бързото разпадане на селските задруги и бурните темпове на икономическо развитие принуждават народнолибералите да обърнат внимание на защитите на частната собственост. Приет е „Закон за защита на имуществото и собствеността“. Наказанията, предвидени в Наказателния кодекс за посегателство върху личната и държавната собственост, стават все по-сурови.

Основната цел в образователната система е издигане на културно-просветно равнище на нацията. Въпреки ограничените средства размерът на годишните училищни такси е намален, увеличен е размерът на учителските възнаграждения, разширява се автономията на университета. Прието е изменение на „Закона за народното просвещение“, което предвижда задължително обучение до четвърто отделение. По отношение на средното образование се акцентира върху общообразователната, така и върху разширяването на професионалната подготовка. Стамболовистите полагат грижи и за развитието на културните институции – увеличава се издръжката на музеи, библиотеки, театри, отпускат се годишни пенсии на заслужили културни дейци.

Кабинетите на народнолибералите управлявали през 1903–1908 г. действат безкомпромисно спрямо политическите си противници. Огромният полицейски апарат утежнява държавния бюджет. Рязко нараства влиянието на монарха в политическия живот.

Външна политика

Основно място във външната политика на кабинета заема въпросът за защитата на българското население в Македония и Одринско. Разгромът на Илинденско-Преображенското въстание, масовата емиграция в свободните български райони, унищожаването на културните ни институции в поробените земи нанасят удар върху националното присъствие на България там. Поради неблагоприятната международна обстановка (Русия е ангажирана с проблемите си с Япония) и все още неподготвената за война българска армия стамболовистите не оказват пряка военна подкрепа на въстаниците. През 1907 г. е подписано съглашение с Турция. С него се амнистират участниците в революционното движение в Македония и Одринско, дава се възможност на бежанците да се завърнат в родните си места. Направени са и митнически облекчения. Според документа България се ангажира да не подкрепя въоръжената борба в Македония и Одринско.

Подобряват се отношенията със Сърбия. През 1905 г. между двете държави е изграден митнически съюз. В края на 1907 г. срещу правителството на стамболовистите се оформя мощен опозиционен блок, корупцията сред правителствените чиновници, многобройните афери с държавни поръчки, безкомпромисните действия на полицията и „Законът за амнистията на радославистите“ подкопават устоите на режима. Политическата борба се ожесточава. През февруари 1907 г. е убит министър-председателят Димитър Петков. След неговата смърт най-авторитетният лидер на стамболовистите е Никола Генадиев. В началото на януари 1908 г. княз Фердинанд I предизвиква оставката на кабинета на Народнолибералната партия и натоварва Демократическата партия със съставянето на новия кабинет.

Съставяне

Кабинетът, оглавен от Петър Гудев, е образуван от дейци на Народнолибералната (стамболовистка) партия и разчита на подкрепата ѝ в XIII обикновено народно събрание.

Кабинет

Сформира се от следните 7 министри.

министерство	име		партия
председател на Министерския съвет		Петър Гудев	Народнолиберална партия
външни работи и изповедания		Димитър Станчов	безпартиен
вътрешни работи		Петър Гудев	Народнолиберална партия
народно просвещение		Никола Апостолов	Народнолиберална партия
военен		Михаил Савов	военен
финанси		Лазар Паяков	Народнолиберална партия
търговия и земеделие		Никола Генадиев	Народнолиберална партия
обществени сгради, пътища и съобщения		Димитър Станчов (упр.)	безпартиен
правосъдие		Константин Панайодов	Народнолиберална партия

Промени в кабинета

от 22 май 1907

министерство	име		партия
военен		Данаил Николаев	военен
обществени сгради, пътища и съобщения		Иван Халачев	Народнолиберална партия

Събития

1907

• 5 март 1907 – Контракт за мащабна доставка на въоръжение от Шнайдер–Крьозо. За година правителството плаща на френската фирма 44 000 000 лева.
• 15 юни–18 октомври 1907 – Хагска конференция за мир. Конвенции за мирно уреждане на конфликти и за правилата за действие по време на война. Княжество България е представено като самостоятелна държава и става страна по споразуменията, въпреки че формално все още е васал на Османската империя.
• 23 октомври 1907 – Софийският университет открива врати за пръв път след закриването си в началото на годината. Т. нар. „Апостолов университет“ е бойкотиран от мнозинството студенти и учени след отказа на просветния министър Никола Апостолов да възстанови уволнените преподаватели и автономията на учебното заведение.
• 20 декември 1907 – Закон за основното и средното образование реорганизира учебния процес, осигурява материално учителите, но ограничава обществено-политическата им дейност, намалява заплатите на учителките и забранява на омъжените да упражняват професията.

Литература

• Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.