Централни сили

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знамената на Централните сили - Пропагандна картичка
Централните сили /в кафяво/

Централни сили (на немски: Mittelmächte, Мителмехте, на турски: İttifak Devletleri) е името на военно-политическия блок между двете големи централноевропейски държави – Германия и Австро-Унгария, в навечерието на Първата световна война. Техен противник е друг европейски военно-политически блок – Антантата.

По време на войната към Централните сили се присъединяват Османската империя и България. След присъединяването на последната страна блокът добива и наименованието Четворен съюз.

История[редактиране | edit source]

В основата на военния съюз е договорът, сключен между Германия и Австро-Унгария на 7 октомври 1879 година, известен като Двоен съюз. След 3 години на 20 май 1882 година към този договор се присъединява и Италия и алиансът става известен като Троен съюз. Целта на всяка от участничките е да участва в преразпределението на света, тоест се стремят към присъединяване на нови територии. Като негов противовес е създаването на Антантата.

При избухването на Първата световна война Германия и Австро-Унгария искат от Италия да изпълни съюзническите си задължения и да се намеси във войната на тяхна страна, но италианското правителство отказва под претекст, че Австро-Унгария е нападнала Сърбия и войната не е отбранителна. По-късно на 23 май 1915 година Италия се намесва на страната на Антантата.

През октомври 1914 година към блока се присъединява и Османската империя, а през октомври 1915 и България. Първоначално Централните сили имат преимущество и завладяват големи територии в Западна Европа, Балканите и Русия (която излиза от войната в началото на 1918 г.). Тъй като обаче нямат ресурси за дълготрайна позиционна война, в края на краищата този съюз се проваля.

След като войната е спечелена от Антантата, Централните сили биват обвинени за нейното разпалване, въпреки че нямат нищо общо с повода за избухването ѝ - атентата в Сараево. В края на краищата, Австро-Унгария и Османската империя се разпадат, Германия губи Елзас и Лотарингия, Западна Прусия, Горна Силезия и Северен Шлезвиг, а България - Западните покрайнини, Беломорска Тракия и Струмишко.

Централните сили се разпадат след края на войната.