Димитър Станчов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Станчов
български политик, дипломат и министър-председател
BASA-600K-3-451-1-Dimitar Stanchov, 1896.jpg
Димитър Станчов в 1896 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Димитър Янев Станчов
Починал
23 март 1940 г. (76 г.)
Погребан Централни софийски гробища

Образование Виенски университет
Семейство
Съпруга Анна Александрова дьо Сен Кристоф
Деца Надежда Станчова
Иван Станчов
Димитър Станчов в Общомедия
Димитър Станчов

Димитър Янев Станчов е български дипломат и политик, оглавявал 28-ото правителство на България (1907).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Станчов е роден в Свищов. Родът му е преселен от района на Берат в края на ХVІІІ век.[1] Учи във Виена. Син е на Яни Станчооглу и Ефросина Паница. След избирането на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота за княз той е негов личен секретар (1887 – 1889) и началник на неговия Таен кабинет (1889 – 1894). Той се оженва за графиня Анна дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на княз Фердинанд граф дьо Грено и придворна дама на княгиня Мария-Луиза.

Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894 – 1895), Австро-Унгария (1895 – 1897) и Русия (1896 – 1906). От 1906 до 1908 е външен министър в правителствата на Димитър Петков и Петър Гудев, а след убийството на Димитър Петков за няколко дни оглавява правителството. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция (1908 – 1915), Белгия (1910 – 1915) и Италия (1915). Той се противопоставя на включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба.

След Първата световна война Димитър Станчов е главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919). След това е посланик във Великобритания (1920 – 1921), Белгия (1921 – 1922) и Холандия (1922 – 1924). През 1924 подава оставка, несъгласен с политиката на правителството на Александър Цанков.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Станчов е женен през 1889 за Анна Александрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено (1861 – 1955), имат пет деца:

Внук на Димитър Станчов е дипломатът Иван Станчов (р. 1929).

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Орден „За граждански заслуги“ (1894)
  • Орден на Белия орел (Русия, 1907)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 8, 14.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Граф Робер дьо Бурбулон, „Български дневници“. София 1995, ИК „Колибри“
  • Анна Станчова, род. Графиня де Грено, „Дворцови и дипломатически спомени 1887 – 1915“. София, 1934.