Иван Белинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Белинов
български политик
Роден: 11 октомври 1859 г.
Починал: 31 януари 1902 г. (42 г.)
Народен представител в:
X ОНС   XI ОНС   

Иван Иванов Белинов е български офицер, адвокат и политик от Демократическата партия, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията през 1901-1902 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Белинов е роден на 11 октомври (29 септември стар стил) 1859 година в Котел. Учи в Робърт колеж в Цариград през 1876 година, а през 1878 година завършва с първия випуск новосъздаденото Военно училище в София. През 1884 година заминава да следва военно право в Санкт Петербург, но прекъсва следването си, за да вземе участие в Сръбско-българската война през 1885 година, по време на която командва дружина при Сливница и Пирот. След войната е военен прокурор в София. През 1886 година взема участие в неуспешния опит за проруски преврат, след което е уволнен от армията и напуска страната.[1]

През следващите години Белинов следва право в Швейцария, където се дипломира. След връщането си в България работи като адвокат в Русе, където издава вестник „Законност“, заедно с Петко Тодоров. Включва се в дейността на възстановената през 1894 година Демократическа партия. През 1895 година излиза книгата му „Офицерско-емигрантският въпрос“, в която разглежда неговото възникване и възможното му разрешаване. През 1900 година се премества в София, а от март 1901 година до януари 1902 година е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в четвъртото правителство на Петко Каравелов.[1]

През 1901 година синът на Иван Белинов Илия се жени за дъщерята на Каравелов Виола.[2]

Иван Белинов умира на 31 януари (18 януари стар стил) 1902 година в София.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 48.
  2. Мрънкова, Катя и др. Трагичната съдба на дъщерите. // Петко Каравелов 1843-1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите - гр. Копривщица, 2003. с. 25.