Иван Белинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Белинов
български офицер, адвокат и политик

Битки/войниСръбско-българска война
ОбразованиеРобърт колеж
Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
31 януари 1902 г. (42 г.)
Друга дейностНароден представител в:
X ОНС   XI ОНС   

Иван Иванов Белинов е български офицер, адвокат и политик от Демократическата партия, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията през 1901 – 1902 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Белинов е роден на 11 октомври (29 септември стар стил) 1859 година в Котел. Учи в Робърт колеж в Цариград през 1876 година, а през 1879 година завършва с първия випуск новосъздаденото Военно училище в София. На 10 май 1879 г. е произведен в чин прапоршчик, на 1 ноември е с. г. е преименуван в подпоручик, а от 30 август 1882 г. е поручик. Служи в Плевенска № 6 пеша дружина.[1] През 1884 година заминава да следва военно право в Юридическата академия в Санкт Петербург, но прекъсва следването си, за да вземе участие в Сръбско-българската война през 1885 година, по време на която командва дружина при Сливница и Пирот. След войната е военен прокурор в София. През 1886 година взема участие в неуспешния опит за проруски преврат, след което е уволнен от армията и напуска страната.[2]

През следващите години Белинов следва право в Швейцария, където се дипломира. След връщането си в България работи като адвокат в Русе, където издава вестник „Законност“, заедно с Петко Тодоров. Включва се в дейността на възстановената през 1894 година Демократическа партия. През 1895 година излиза книгата му „Офицерско-емигрантският въпрос“, в която разглежда неговото възникване и възможното му разрешаване. През 1900 година се премества в София, а от март 1901 година до януари 1902 година е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията в четвъртото правителство на Петко Каравелов.[2]

През 1901 година синът на Иван Белинов Илия се жени за дъщерята на Каравелов Виола.[3]

Иван Белинов умира в София от апоплексия на 31 януари (18 януари стар стил) 1902 година[2] след заседание на Демократическата партия.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 71.
  2. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 48.
  3. Мрънкова, Катя и др. Трагичната съдба на дъщерите // Петко Каравелов 1843 – 1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, 2003. с. 25.
  4. Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 05 / 20 януари 1902 г., стр. 1