Бойко Димитров (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бойко Димитров.

Бойко Димитров
български политик
Роден: 5 юни 1941 г. (77 г.)
Народен представител в:
VII ВНС   

Бойко Георгиев Димитров роден Бойко Костов Златарев е български дипломат и политик от Българската комунистическа партия (БКП) и наследилата я Българска социалистическа партия.

Той е външен министър на България в правителството на Георги Атанасов и 1-то правителство на Андрей Луканов през периода 1989-1990 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бойко Димитров е роден на 5 юни 1941 година в Плевен и съвсем малък остава сирак[1] - неговите родители Коста Златарев и Мара Денчева - комунистически дейци, са убити през 1941-1944 г. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е осиновен от водача на БКП Георги Димитров.[1]

През 1963 година Димитров завършва Института за международни отношения в Москва, след което работи в българското представителство в Организацията на обединените нации в Ню Йорк (1964-1966). През 1967 г. става член на БКП. До 1968 г. е служител в администрацията на Министерския съвет. От 1969 до 1974 г. работи в Института за външна политика и е главен редактор на списание „Международни отношения“. От 1974 до 1978 г. е служител в апарата на Централния комитет на БКП.[1]

От 1978 до 1982 г. е посланик на България в Хавана. През 1981 става член на ЦК на БКП. След завръщането си в България отново е на служба в апарата на ЦК.[1]

След като на 17 ноември 1989 дотогавашният външен министър Петър Младенов става председател на Държавния съвет, мястото му на министър е заето от Бойко Димитров. След преименуването на БКП той става член на Висшия съвет на БСП. Остава външен министър до септември 1990 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 154-155.