Бойко Димитров (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Бойко Димитров.

Бойко Димитров
български политик
Роден
5 юни 1941 г. (82 г.)

Учил вМосковски държавен институт по международни отношения
Политика
ПартияБългарска комунистическа партия
Народен представител в:
VII ВНС   

Бойко Георгиев Димитров роден Бойко Костов Златарев е български дипломат и политик от Българската комунистическа партия (БКП) и наследилата я Българска социалистическа партия.

Той е външен министър на България в правителството на Георги Атанасов и 1-вото правителство на Андрей Луканов през периода 1989 – 1990 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бойко Димитров е роден на 5 юни 1941 година в Плевен и съвсем малък остава сирак[1] – неговите родители Коста Златарев и Мара Денчева – комунистически дейци, са убити през 1941 – 1944 г. След Деветосептемврийския преврат през 1944 година е осиновен от водача на БКП Георги Димитров.[1]

През 1963 година Димитров завършва Института за международни отношения в Москва, след което работи в българското представителство в Организацията на обединените нации в Ню Йорк (1964 – 1966). През 1967 г. става член на БКП. До 1968 г. е служител в администрацията на Министерския съвет. От 1969 до 1974 г. работи в Института за външна политика и е главен редактор на списание „Международни отношения“. От 1974 до 1978 г. е служител в апарата на Централния комитет на БКП.[1]

От 1978 до 1982 г. е посланик на България в Хавана. През 1981 става член на ЦК на БКП. След завръщането си в България отново е на служба в апарата на ЦК.[1]

След като на 17 ноември 1989 дотогавашният външен министър Петър Младенов става председател на Държавния съвет, мястото му на министър е заето от Бойко Димитров. След преименуването на БКП той става член на Висшия съвет на БСП. Остава външен министър до септември 1990 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 154 – 155.