Георги Странски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Странски
български лекар, революционер и политик
Фото: Димитър Карастоянов

Роден
Починал
17 януари 1904 г. (56 г.)
Медицина
Образование Букурещки университет
Политика
Партия Либерална партия
Народнолиберална партия
Правителство на Константин Стоилов (1887) министър на вътрешните работи
Правителство на Стефан Стамболов (1887 – 1890) министър на външните работи и изповеданията
Депутат в Областното събрание на Източна Румелия
УС   I ОНС   V ОНС   VI ОНС   
Георги Странски в Общомедия

Георги Иванов Странски е български лекар, революционер и политик.

Близък приятел на Христо Ботев, той участва активно в емигрантските революционни организации в Румъния през 1860-те и 1870-те години. След Освобождението е сред водачите на Либералната партия в Източна Румелия, а след Съединението – на Народнолибералната партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Странски е роден на 13 август (1 август стар стил) 1847 в Калофер. През 1864 заминава за Букурещ, където завършва първо медицинско училище, а през 1874 – медицина в Букурещкия университет. През следващите години работи като лекар в Бузъу и Букурещ и издава книгата „Медицински беседи“ (1876). Той е близък със своя съгражданин Христо Ботев, на когото става кум.

До Георги Странски, Иван Кавалджиев и Иван Грудов Христо Ботев изпраща знаменитото си писмо от борда на „Радецки“, в което изповядва:

„Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че „Моята молитва“ се сбъдва.“ [1]

В Румъния Георги Странски е сред основателите на Българското човеколюбиво настоятелство и член на Българското централно благотворително общество, което наследява под благовиден предлог БРЦК след разгрома на Априлското въстание. По време на Сръбско-турската война (1876) участва в румънска санитарна мисия в Сърбия, а през Руско-турската война (1877 – 1878) е военен лекар в румънската армия.[2]

По време на Временното руско управление Георги Странски е окръжен лекар на Плевен. След това е народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Обикновено Народно събрание (1879). През 1879 се установява в Пловдив, където работи като лекар и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Той е директор на финансите (1880 – 1881), член на Постоянния комитет (1879 – 1880, 1882 – 1883) и негов председател (1883 – 1884), председател на Областното събрание (1883). Участва в организирането на Съединението (1885) като член на Българския таен централен революционен комитет и след преврата става председател на образуваното временно правителство и комисар в Южна България.[2]

След Сръбско-българската война Георги Странски е дипломатически агент на България в Белград (1886 – 1887). След това е министър на вътрешните работи в кабинета на Константин Стоилов (1887) и министър на външните работи и изповеданията в правителството на Стефан Стамболов (1887 – 1890). Той е и народен представител в V Обикновено Народно събрание (1887 – 1890) и VI Обикновено Народно събрание (1890 – 1893). След оставката на Стефан Стамболов Георги Странски подновява лекарската си практика. През 1897 – 1899 е управител на Александровска болница в София, а през 1899 – 1900 е окръжен лекар в Русе. От 1900 до 1904 е председател на Върховната сметна палата.[2]

Георги Странски умира на 17 януари (4 януари стар стил) 1904 в София.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На неговото име е кръстена Университетската многопрофилна болница за активно лечение в Плевен.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Писмо от Христо Ботев до Грудов, Кавалджиев и Странски, 17.05.1876
  2. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.