Пенчо Пенев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Пенчо Пенев
български юрист и политик
Роден
7 юли 1947 г. (71 г.)
Политика
Депутат VII ВНС   

Пенчо Пенев е български юрист и политик, член на БСП от 1980 до 1991 година, бивш министър на правосъдието 1990 – 91 г. и вътрешните работи 1990 г. в правителствата на Андрей Луканов и коалиционното правителство на Димитър Попов, депутат във Великото Народно събрание, професор по конституционно право, бивш конституционен съдия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пенчо Пенев е роден на 07.07.1947 година в град Кюстендил. През 1970 година завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1971 до 1983 година е съдия в София като от младши съдия стига до поста заместник председател на Софийския окръжен съд. От 1978 до 1985 година е хоноруван преподавател по гражданско право в Софийския университет, а през 1983 година защитава кандидатска дисертация (сега докторат) по гражданско право. След защитата постъпва на работа в министерство на правосъдието като ръководител на направление „Правни проблеми на СИВ“.

През февруари 1990 година Пенчо Пенев става министър на правосъдието в първото правителство на Андрей Луканов, избран е и за член на висшия партиен съвет на БСП. През септември същата година оглавява министерството на вътрешните работи след избора на Атанас Семерджиев за вицепрезидент и остава на този пост и при втория кабинет на Андрей Луканов. От декември 1990 година до ноември 1991 година е отново министър на правосъдието в коалиционното правителство на Димитър Попов.

Пенчо Пенев е депутат във Великото народно събрание и в това му качество и като министър на правосъдието участва в приемането на новата конституция.

От 1991 година, след като прекратява членството си в БСП, до 1997 година Пенчо Пенев е конституционен съдия. След изтичане на мандата му става адвокат като практикува професията до 2004 година.

През 2003 година е избран за доцент, а през 2013 и за професор по конституционно право като от 1998 до 2016 година е преподавател по конституционно право и конституционно правосъдие в Русенския университет „Ангел Кънчев“. С решение на академичната общност и заповед на ректора от 27.09.2016 година е удостоен с почетното звание „Заслужил професор на русенския университет“ за изключителни заслуги в утвърждаването на юридическия факултет.

Два мандата – от 2004 до 2011 г. Пенчо Пенев е директор на Националния Институт на Правосъдието. Работи в активно сътрудничество с Американската агенция за международно развитие и обучителни институции от Европа, главно от Франция, Испания, Холандия, Италия и Германия за изграждане на Института като модерна обучителна институция за съдии, прокурори и следователи.

От 1998 г. е член на Президиума на Арбитражния съд при Българската стопанска камара.

От 2010 г. е член на Асоциацията по Европейско право.

С указ на президента от месец март 2017 година проф. д-р Пенчо Пенев е назначен за член на Правния съвет към Президента на Републиката, в който е и понастоящем.

Автор е на множество публикации по гражданско и конституционно право: книги, статии, научни доклади.

По-важни книги от Пенчо Пенев:

  • „Забава на доставчика според общите условия за доставка“, изд. БТПП, 1984 г.
  • „Конституционно правосъдие“, изд. Сиела, 1998 г.
  • „Конституционно правосъдие на Република България“ в съавторство с Явор Зартов, изд Сиела, 2004 г.
  • „Нормативни и практически очертания на българското конституционно правосъдие“, изд. Светулка, 2013 г.
  • „Съдебната власт в България 1989 – 2014 г.“, изд. Сиби, 2014 г.
  • „Устройство на съдебната власт“, в съавторство, в електронна версия, изд. Съюз на съдиите в България, 2016 г.

Пенчо Пенев има издадени три стихосбирки:

  • „Наздравица за глухарчето“, изд. Захари Стоянов, 2006 г.
  • „Небесен щурец“, изд Светулка, 2009 г.
  • „Любов по рождение“, изд. Захари Стоянов 2017 г.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Национално отличие:

Институционални отличия:

  • Почетен знак на Конституционния съд на република България
  • Личен почетен знак, златен, на Висшия съдебен съвет на Република България
  • Почетен знак и юбилеен медал на министъра на правосъдието
  • Почетен знак, медал за заслуги и личен възпоменателен знак „кортик с инкрустации“ на министъра на вътрешните работи
  • Почетен знак на Съдебния инспекторат към Висшия съдебен съвет
  • Почетен знак на адвокатурата
  • Почетен знак на Съюза на юристите в България
  • Почетен знак от Американската агенция за международно развитие.
  • Проф. Димитър Костов и проф. Пенчо Пенев бяха удостоени със званието „Почетен професор на русенския университет“.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташо Ташев, Министрите на България 1879 г. – 1999 г., Академично издателство Марин Дринов 1999 г.
  • Кой кой е в България, изд. К. Труд, 1998 г.
  • Ангел Цураков, Енциклопедия на правителствата в България, изд. К. Петър Берон 2001 г.
  • Сто и тридесет години министерство на правосъдието 1979 – 2009 г., сборник 2009 г.
  • 20 години Висш съдебен съвет, юбилейна хроника 2011 г.
  • Милко Палангурски, Адвокати, управление, политика, изд. Фабер 2016 г.
  • Указ номер 173/12.07.2011 г. за награждаване на Пенчо Стоянов Пенев с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие.
  • Указ на президента на Република България от месец март 2017 година за назначаване на членовете на Правния съвет към президента на републиката.