Пенчо Пенев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пенчо Пенев
български юрист и политик
Роден
7 юли 1947 г. (70 г.)
Политика
Депутат VII ВНС   

Пенчо Стоянов Пенев е български юрист и политик от Българската комунистическа партия (БКП), днес Българска социалистическа партия (БСП). Той е министър на правосъдието (1990, 1990-1991) и министър на вътрешните работи (1990) на България и член на Конституционния съд (1991-1997).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пенчо Пенев е роден на 7 юли 1947 година в Кюстендил. През 1970 година завършва право в Софийския университет „Климент Охридски“. От 1971 до 1983 година е съдия в София, като достига до поста заместник-председател на Софийския окръжен съд. От 1978 до 1987 година е хоноруван преподавател по вещно и облигационно право в Софийския университет, а през 1983 година защитава кандидатска дисертация. От 1980 година е член на БКП. След 1983 година е чиновник в Министерството на правосъдието.[1]

През февруари 1990 година Пенчо Пенев става министър на правосъдието в първото правителство на Андрей Луканов, избран е за член на Висшия съвет на БСП. През септември същата година оглавява вътрешното министерство след избора на Атанас Семерджиев за вицепрезидент и остава на този пост и при втория кабинет на Луканов. От декември 1990 година до ноември 1991 година е отново министър на правосъдието в коалиционното правителство на Димитър Попов. След смяната на правителството става член на Конституционния съд, където остава до 1997 година[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.