Данаил Кирилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Данаил Кирилов
български политик
Роден: 25 юни 1970 г.
Народен представител в:
XLII НС   XLIII НС   XLIV НС   

Данаил Кирилов е български юрист и политик от партия ГЕРБ. Служи като народен представител от парламентарната група на ГЕРБ в 42-ро, 43-то и 44-то Народно събрание и председател на Комисията по правни въпроси от ноември 2014 г. до април 2019 г., когато е назначен за министър на правосъдието.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Данаил Кирилов е роден на 25 юни 1970 година в Димитровград. Дипломира се в специалност право в Софийския университет. Започва кариерата си като адвокат, като през 1998-1999 г. защитава бившия премиер Жан Виденов.

  • Началник на кабинета на Костадин Паскалев, Министър на регионалното развитие и благоустройство в кабинета Сакскобургготски (2001 - 2003 г.)
  • Общински съветник от БСП, София (2003 - 2009 г.)
  • Областен управител на Област София от ГЕРБ (2009 - 2013 г.)
  • Народен представител от ГЕРБ (42-ро, 43-то, 44-то Народно събрание)
  • Член на Комисията по правни въпроси в Парламента (11.09.2013 - 05.08.2014 г.) [1]
  • Председател на Комисията по правни въпроси в Парламента (27.11.2014 г. - 26.01.2017 г.[2] и 10.05.2017 г. - 05.04.2019 г.)[3]
  • Министър на правосъдието (05.04.2019 - )

Парламентарна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Под ръководството на Данаил Кирилов Правна комисия приема и променя редица ключови закони, включително Изборния кодекс, Закона за банковата несъстоятелност, Закона за съдебната власт, Наказателно-процесуален кодекс.

Антикорупционен закон[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2018 г. след предложение за промени в антикорупционния закон, внесено от Кирилов, Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) излиза с тълкувателно решение, че антикорупционната комисия (КПКОНПИ) не може да води дело за конфискация срещу някого, ако прокурорското обвинение - повод за сезиране на КПКОНПИ, отпадне. Комисията по правни въпроси обаче приема промени в закона, според които антикорупционната комисия може да предявява искове и в такива случаи.[4]

В отговор, група от 70 юристи изпращат отворено писмо до Кирилов. Според тях антикорупционният закон "се явява бухалка срещу неудобните за властта личности". Юристите настояват за съблюдаване на разделението на властите и критикуват извънредното законодателство, предложено от Кирилов, "грубото погазване на гражданските права", даването на правомощия на прокуратурата да влияе върху работата на съдилища и "да се меси в законно регламентирана проверка от висшестоящ съд".[5]

Друго предложение, внесено от Данаил Кирилов и Хамид Хамид през декември 2018 г. е общинските съветници да не попадат под обхвата на антикорупционния закон. Три месеца по-късно те оттеглят същото предложение.[6]

Избирателен кодекс[редактиране | редактиране на кода]

На 14.02.2019 г. Кирилов предлага премахване на преференциалното гласуване. Дни по-късно аргументира връщането му. [7]

Наказателно-процесуален кодекс[редактиране | редактиране на кода]

При промени в Наказателно-процесуалния кодекс от 2017 г., Кирилов заявява "Поел съм грижата да бъда предложител на тези идеи", което дава основание на журналисти да го критикуват за прокарване на лобистки закони.[8]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]